2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
С., 28.03. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1768/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. М. Н. чрез пълномощник адвокат Н. Х. М. – Шуменска адвокатска колегия против определение № 434 от 17.12.2013 г. по ч. гр. дело № 7274/2013 г. на Върховен касационен съд, второ г. о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 90994 от 05.08.2013 г. на Н. М. Н. заявена чрез процесуален представител Н. Х. М. за отмяна на определение от 02.08.2012 г. по гр. дело № 9869/2011 г. на Софийски районен съд, 30 с-в, потвърдено с определение № 3735 от 25.02.2013 г. по ч. гр. дело № 802/2012 г. на Софийски градски съд, за връщане на искова молба вх. № 9705/09.03.2011 г. в частта, с която е предявен иск срещу ответниците – Държавата представлявана от министъра на финансите и К. Н. М. и е прекратено производството по гр. дело № 9869/2011 г. по описа на Софийски районен съд в посочената част.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът Прокуратурата на Република България в писмен отговор оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че производството е образувано по иск на ищеца срещу четирима ответници с цена на иска 2000 лв., предявен като частичен от вземане общо за сумата 800 000 лв., върху тази цена ищецът е внесъл дължимата държавна такса и тази цена е посочена и в негова уточняваща молба от 25.05.2011 г., поради което с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, частната касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима като насочена против определение, решението по което не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателят се позовава на молба от 10.09.2012 г. подадена до първоинстанционния съд, с която на основание чл. 214 ГПК е увеличил размера на предявения частичен иск от 2000 лв. на 5100 лв. от вземане общо в размер на 800 000 лв. с твърдение, че съдът е следвало да съобрази с обжалваното определение направеното увеличение в цената на иска, тъй като определението за връщане на исковата молба не е било влязло в законна сила.
Увеличението на иска по своята същност е предявяване на нов допълнителен иск към първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск. Увеличаването на иска е форма на изменение на иска чрез въвеждане на допълнителен петитум, което може да се предприе в съдебно заседание или вън от него, но и в двата случая ответникът трябва да бъде уведомен за изменението на иска. Когато то се предприема в отсъствието на ответника изменението на иска става с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.
В процесния случай жалбоподателят е предприел изменението на иска след прекратяване на производството частично по отношение на двама от ответниците, в деня на подаване на частната жалба срещу връщане на исковата молба по отношение на тези ответници, поради което правилно съдът с обжалваното определение не е съобразил новопредявената част от вземането, която би имала значение, ако определението за прекратяване на производството бъде отменено.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 434 от 17.12.2013 г. по ч. гр. дело № 7274/2013 г. на Върховен касационен съд, второ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ