О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237/2009
София, 30.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 187 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от О. у. на област Б. против определение № V* от 19.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 44 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Б. , с което потвърдено определение на съдия по вписванията при С. по вписванията гр. Б. от 22.12.2008 г. за постановен отказ да се впише акт за частна държавна собственост № от 9.12.2008 г., съставен за недвижим имот, находящ се в гр. Б. и представляващ УПИ * в кв.7 по ПУП на гр. Б., промишлена зона „Ю”.
Отказът за вписване е постановен, поради невнасяне на държавна такса съгласно чл.4, б.”в” от ЗДТ и чл.540 във връзка с чл.84, т.3 от ГПК и окръжният съд го е потвърдил по съображения, че за вписванията на актове за частна държавна собственост е налице предвиденото от законодателя с чл.540 във връзка с чл.84, т.3 от ГПК изключение от общия принцип за незаплащане на държавна такса от държавата, а следователно на основание чл.4, б.”в” от ЗДТ във връзка с чл.2 от Т. за държавните такси събирани от А. по вписванията, събирането на такса е предпоставка за извършване на исканото вписване.
В жалбата са изложени доводи за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.540 във връзка с чл.84, т.3 от ГПК, като жалбоподателят счита, че същата подлежи на разглеждане от касационната инстанция, тъй като въпросът за дължимостта от държавни ведомства на държавна такса в охранителни производства се разрешава противоречиво от съдилищата, видно от приложените определения на Бургаския окръжен съд и определение на ВКС в част, от които е прието, че не се дължи държавна такса за вписване на актове за държавна или общинска собственост, без значение дали собствеността е частна или публична, а в други – че се дължи държавна такса за вписването на актове за частна държавна или общинска собственост.
Налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което частната касационна жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Становището за недължимост на държавна такса за вписване на актове за частна държавна или общинска собственост е основано на граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.84, т.3 от ГПК, като се приема, че изключението на посочената разпоредба има предвид само искови производства.
Настоящият съдебен състав приема за правилно становището, че държавата и общините дължат държавна такса за вписване на актове за частна държавна или общинска собственост. Разпоредбата на чл.84 от ГПК се намира в общите правила на кодекса и се прилага за всички регламентирани в него производства, доколкото приложението й не е изключено изрично. Препращащата разпоредба на чл.540 от ГПК не изключва приложението на чл.84 от ГПК, а само изрично посочените разпоредби на исковото производство. Следователно изключението на чл.84, т.3 от ГПК за дължимост на държавна такса се прилага и в охранителното производство по вписване на актове за частна държавна и общинска собственост.
Направеното от жалбоподателя тълкуване в частната жалба не може да бъде споделено, тъй като противоречи на принципа на равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № V* от 19.02.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 44 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: