О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 05.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1426 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. Ц., срещу определение №503 от 17.12.2012г. по гр.д.№1398/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 22.12.2011г. по в.гр.д. №145/2009г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на П. А. Ц. срещу въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД сключения на 07.06.1997г. между П. А. Ц. като продавач и Л. Л. П. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], Софийска обл.
В обжалваното определение съдът е приел, че цената на иска, предявен от П. Ц. за обявяване окончателен на предварителен договор, с който е обещано прехвърляне на реална част /1000кв.м./ от недвижим имот следва да се определи по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК или това е данъчната оценка на обещаното вещно право, което е част от недвижимия имот. Поради това е съобразено, че данъчната оценка за имота, издадена от община СО-Район”П.”, е за целия имот, а относно цената на иска е съобразено, че предмет на спора е част от имота.
Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като обжалваният размер на всеки от исковете е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията преди изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ размер.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а съгласно чл.274, ал.4 ГПК/изм., ЗВ, бр.100 от 2010г./ не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск за обявяване на предварителен договор за окончателен е оценяем по смисъла на чл.68 от ГПК, като цената му е размерът на данъчната оценка, съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК, тъй като се отнася до недвижим имот. Поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. В практиката на ВКС се приема, че и при обжалване цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимия имот, представена при завеждане на делото, тъй като законът не установява изискване за представяне на нова данъчна оценка при обжалване на съдебен акт пред по-горна инстанция, нито предвижда възможност за промяна на цената на иска, определена по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, въз основа на която се определя както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството пред първоинстанционния и пред въззивния съд, а при допустимост на касационното обжалване – и в производството пред ВКС. Неснователни са доводите на жалбоподателя, че изменението в петитума на иска се е отразило на цената на иска. Данните в първата след това изменение актуална данъчна оценка, приета във въззивната инстанция, сочат, че размерът на частта от имота, предмет на предварителния договор, чието обявяване за окончателен се иска по делото, също е в размер под 5000лв.
Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане, и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №210 от 11.06.2012г. по гр.д.№448/2012г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: