4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
С., 06.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3190 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 141 от 13.12.2013 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Б., с което е отменено решение № 222 от 14.06.2013 г. по гр.д. № 131/2013 г. на Окръжен съд-Бургас и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството установителен иск за собственост на право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.618.119 по кадастралната карта на [населено място], за изграждане на едноетажна постройка със застроена площ от 268 кв.м.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
Ищецът [фирма], [населено място] е основал иска на твърденията, че като собственик на сграда, построена върху държавен имот, е носител и на правото на строеж, евентуално, че е придобил собствеността на правото на строеж по давност. Държавата е оспорила иска с твърдение, че притежаваната от ищцовото дружество сграда е временен строеж, който няма траен устройствен статут, поради което собственикът на сградата не притежава право на строеж и не може да го придобие по давност с оглед спиране течението на давностния срок за имоти частна държавна собственост.
В. съд е приел за установено, че ищцовото дружество е собственик на едноетажна сграда /бивша детска градина/ със ЗП от 268 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], построена в поземлен имот – частна държавна собственост с идентификатор 07079.618.119, която сграда е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с идентификатор 07079.618.119.1. Сградата е построена през 1975 г. въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж № 135-Ц от 21.12.1974 г. като временна сграда, разрешена по чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ за детска градина на Пристанище Б. и впоследствие е включена в капитала на [фирма] след преобразуването в еднолично търговско дружество с държавно участие и за нея е съставен А. № 2788/13.12.2002 г. Изложени са съображения, че изграждането на процесната сграда по одобрени проекти и отразяването й в съответните планове и кадастрални карти не дава основание да се приеме, че същата няма характер на „временна постройка“. За да придобие временния строеж траен устройствен статут е необходимо да се проведе предвиденото в § 50а ПЗР на ЗИД на З. /отм./, респ. на § 17 ПР на ЗУТ производство, което съгласно § 17, ал.2 следва да се извърши в шестмесечен преклузивен срок, който в случая е изтекъл. По смисъла на ал.2, изр.2 на същата разпоредба едва след установяване на траен устройствен статут, на собствениците на съществуващия строеж се учредява право на строеж при условията и по реда на З. и ЗОС. Предвид, че този ред не е бил спазен и с оглед неоспореното твърдение, направено от ищеца в исковата му молба, че процесната сграда е построена през 1975 г. сградата е придобила статут на търпим строеж съгласно § 16 от ПР на ЗУТ, което обстоятелство е отразено и в издаденото от [община] удостоверение № 7 от 10.01.2007 г.
Счетено е, че така установения статут на процесната сграда не означава, че отстъпеното за нейното изграждане право на строеж не може да се придобие по давност в този обем, в който е построена сградата. Най-често правото на строеж се придобива чрез сделки, но същото може да се придобие и по давност ако лицето владее самото право в продължение на давностния срок. Посредством действията по построяване на сградата, извършени с намерението за реализиране на правото на строеж, се осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при наличие на предпоставките на чл.79 ЗС може да доведе до придобиването му по давност. Направен е извод, че в случая ищецът е придобил правото на строеж по давност. С построяване на сградата, отстъпеното право на строеж се трансформира в право на собственост, но то продължава да съществува като акцесорна, неделима част от правото на собственост на сградата, т.е. то е включено в упражняваното право на собственост върху сградата. Предвид наличието на забрана за придобиване право на собственост и на други вещни права върху имот, държавна собственост до 01.06.1996г. съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията ДВ бр.31/1990г., давностният срок за процесното право на строеж е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато с изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/1996г./ ограничението е редуцирано само до имоти – публична държавна или общинска собственост, а процесният имот съгласно съставения акт за държавна собственост от 13.12.2002 г. е частна държавна собственост, поради което за него тази забрана не намира приложение. По този начин от 01.06.1996 г., когато владеенето върху процесната сграда заедно с правото на строеж се упражнява от праводателя на ищеца „Пристанище Б.“ до предявяване на иска на 25.10.2012 г. от ищеца предвидения в чл.79 ЗС 10 – годишен давност срок е изтекъл. Липсват данни през целия този период Държавата да е предприемала действия за премахване на процесната сграда или някакви други действия, с които да смущава упражняваното от ищеца, респ. преди това от неговия праводател право на собственост върху тази сграда заедно с правото на строеж.
К. поставя въпросът: „може ли право на строеж върху имот частна държавна собственост да се придобие по давност от трето лице, с оглед нормата на чл.86 ЗС и мораториума, наложен с § 1 ЗД ЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г. В приложените решения на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм. – № 6/22.01.2009 г. по гр.д. № 4769/2007 г., ІV г.о., № 1175/21.11.2008 г. по гр.д. № 5198/2007 г., ІІ г.о., № 387/27.04.2009 г. по гр.д. № 233/2008 г., І г.о., както решение № 161/20.06.2013 г. по гр.д. № 276/2013 г. на Сливенският окръжен съд, решение № 7/15.01.2013 г. по гр.д. № 1127/2011 г. на Поморийски районен съд и решение № 108 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 329/2012 г. на Районен съд-Средец е прието, че давност върху имоти частна държавна или общинска собственост започва да тече с изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., но течението на давността е спряно на 31.05.2006 г. с § 1 ЗД на ЗС от ДВ бр.46 от 2006 г., т.е. удостоверено е наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 13.12.2013 г., постановено по гр.д. № 269 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-Б..
В едноседмичен срок от съобщението Държавата, представлявана по закон от министъра на регионалното развитие и благоустройството и по пълномощие от областния управител на област Б. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 425.36 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: