2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 08.03.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 31 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. В. и Е. И. В. против решение №423/20.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 552/2010 г. от Окръжен съд – Добрич.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивния съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск е допустим, доколкото административната процедура по възстановяването на собствеността върху спорния имот в полза на ищеца по иска не е приключила, тъй като спорния имот попада в имот, за който ответникът претендира правото на собственост, на основания трансформация на право на ползуване. Съдът е приел, че предявения иск е допустим, доколкото за ответника не е съществувало правото да изкупи, респ. да са трансформира правото на ползуване в право на собственост. Този свой извод, съдът е направил въз основа на обстоятелствата, установени по делото, че имотът не съставлява земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, по смисъла на пар.4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил застроен от ползувателя към 01.03.1991 г., както изисква разпоредбата на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и като незастроена земя не се намира на разстояние, по-голямо от 30 км. от град, с население над 300 000 души, както изисква разпоредбата на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, както и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Сочените правни въпроси са относно допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост тогава, когато ищецът твърди, че не разполага с титул за собственост и не владее имота, както и длъжен ли е съда да изложи мотиви във връзка с твърденията на ответника относно недопустимостта на иска. Сочат се решение на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, в които според касаторите, е възприето противно на становището на въззивния съд по тези правни въпроси.
Въззивния съд е изложил самостоятелни мотиви относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск за собственост, поради което твърдението на касаторите, че е процедирал в противоречие с възприетото от ВКС в представените решения, е неоснователно. В тази връзка не е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по направеното възражение за недопустимост на предявения иск.
Въззивния съд е приел, че иска е допустим, позовавайки са на наличие на правен интерес, тъй като е налице висяща административна процедура по възстановяването на правото на собственост върху същия имот, в полза на ищеца, като отричането на правото на собственост върху имота на ответниците, ще му даде възможност тази процедура да бъда завършена. Представените към изложението на касационните основания съдебни решения, са при хипотези и фактическа обстановка, различна от настоящата и не са относими към настоящия спор, респ. към производството по чл.288 от ГПК, както и към основанията по чл.280 от ГПК. При представените решения е налице фактическа обстановка, въз основа на която ВКС приема, че при възможност ищецът по установителен иск да защити правата си с осъдителен иск, предявяването на установителен иск, отричащ правото на ответника върху спорната вещ, е недопустим, поради липса на правен интерес. Въззивния съд по обжалваното съдебно решение не се е произнесъл в противен случай, доколкото правния интерес в конкретния спор е обусловен от други обстоятелства, а и постоянна и трайна е съдебната практика на ВКС, че при наличието на висяща административна процедура по възстановяването на правото на собственост върху имот, налице е правен интерес за ищец да отрече право на собственост, възникнало като трансформирано право на ползуване, за ответник по отрицателен установителен иск за собственост. В тази връзка не са налице сочените касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №423/20.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 552/2010 г. от Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.