Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.03.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3947 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Т. и С. М. С. срещу въззивно решение № 1023 от 17.07.2018 г. по възз. гр. д. № 1010 /2018 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени искове на всеки един от двамата жалбоподатели срещу Д. С. Г. и Л. С. Г. с правно основание чл.108 ЗС за разликата над 50 /1650 ид.ч. (1 /33 ид.ч.) до 1 /4 ид.ч. върху две промишлени сгради с площ 40 кв.м. и 161 кв.м..
Насрещните страни Д. С. Г. и Л. С. Г. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на собственост, за което в чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следното:
Сградите (къщичка и хале) са построени от първия ищец Т. и първия ответник Г. в периода 1992 г.– 1993 г., които са притежавали по 100 /1650 ид.ч. от дворното място, в което са построени сградите, по време на брак на ищеца с ищцата и на ответника с ответницата.
Доколкото не се твърди и доказва в полза на страните по делото да е било учредено право на строеж и да е била оборена презумпцията по чл.92 ЗС, следва да се приеме, че съпрузите са придобили по приращение в с.и.о. по 100 /1650 ид.ч. от постройките, останалите съсобственици на терена са придобили останалите идеални части от постройките, съответни на правата им върху терена.
Постройките са владяни от страните по делото от 1992 г. до 2002 г.., след това ответниците са изкупили дяловете на останалите съсобственици.
По делото не са събрани доказателства ищците да са превърнали държането на идеалните части от правото на собственост на съсобствениците си във владение – да са отблъснали владението и да са довели до знанието на съсобствениците си намерението за своене на двете постройки, поради което следва да се приеме, че не са ги придобили и исковете са неоснователни.
В изложението за допускане на касационно обжалване са изведени следните правни въпроси:
Процесуалноправен: Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и да постанови решението си в съответствие с доказателствата по делото? Въпросът е свързан с довод, че съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателите, че са придобили процесните сгради по давност.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, тъй като въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателите и доказателствата за релевантните за тези доводи факти в съответствие с правилото на чл.269, изр.2 ГПК и с установената за това практика на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, исковете са отхвърлени, защото той е приел, че по делото не е доказано, че ищците са превърнали държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение (съдът е приел, че упражняването на фактическа власт върху целите постройки представлява владение на собствените идеални части и държане на идеалните части на съсобствениците на придобитите в съсобственост чрез приращение две сгради, което не води до придобиване на идеалните части на останалите съсобственици, за което е необходимо превръщане на държането във владение, което не е доказано).
Следва да се отбележи, че с въззивните жалби не е наведен довод за превръщане на държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение, нито се сочат доказателства в подкрепа на такъв довод (за фактите, които представляват превръщане на държането във владение), а единствено твърдения, че упражняването на фактическа власт представлява владение. Останалите доводи – твърдения за съсобственост, строеж без учредено право на строеж и упражняване на фактическа власт са обсъдени и приети за установени от въззивния съд, но от тях не следва извод за придобиване на идеалните части на съсобствениците чрез давностно владение (с тях не са осъществени всички предпоставки за уважаването на исковете).
Процесуалноправен въпрос: С оглед събраните по делото доказателства, че жалбоподателите и ответникът са владели явно и необезпокоявано спорните сгради с намерение да ги своят повече от 10 години, следва ли съдът да приеме, че презумпцията по чл.92 ЗС е оборена и (съдът) да приложи чл.63 и чл.79 ЗС?
Въпросът не е обуславящ, основан е на неприетите за установени твърдения на ищците, на които се основава тяхната теза (че упражняването на фактическа власт върху съсобствения имот представлява явно и необезпокоявано владение на чуждите идеални части). Както беше посочено въззивният съд е приел, че по делото не е установено, жалбоподателите (ищци) да са владели идеалните части от правото на собственост на съсобствениците си, защото са били техни държатели и не са доказали да са превърнали държането във владение.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно ожалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците в касационното производство за осъждане на жалбоподателите да им заплатят направените разноски съгласно списък за разноски е основателно за сумата 1 920 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство и платежен документ, всеки един от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати на половината от тази сума на ответниците – по 960 лева.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1023 от 17.07.2018 г. по възз. гр. д. № 1010 /2018 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о.
Осъжда Н. Ж. Т. да заплати на Д. С. Г. и Л. С. Г. сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Осъжда С. М. С. да заплати на Д. С. Г. и Л. С. Г. сумата сумата 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.