ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
София, 18. март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4587 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 617/2007, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е отхвърлен предявеният ревандикационен иск.
Недоволен от решението е касаторът О. Г., представлявана от юрк. Благоева, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос подлежи ли на реституция имот, предназначен за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, поради което е публична общинска собственост, и процесуалноправния въпрос за инцидентната проверка на противопоставимостта на индивидуален административен акт на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му, които са съществени, решени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата А. М. Ч. , извършващ търговия под фирмата Е. „Чомаков – АМ – А. М. , София, представляван от адв. С от САК, я оспорва, като счита, че посочената съдебна практика е по спорове с различен предмет или не дава противоречиво разрешение на съществените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправен и процесуално правен въпроси са съществени – първият определя съдържанието на крайното решение на съда, а вторият има отношение към правото на защита, по първият има задължителна практика на Върховния касационен съд, а вторият се разрешава се противоречиво от съдилищата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е отреден през 1921 г. за площад с указ на Ц. Б. ІІІ, който има отчуждително действие, но в последствие площадът не е реализиран. При действието на ЗПИНМ имотът не е завзет и собственикът не е бил обезщетен. През 1957 г. той е отреден за детски дом, а при действието на ЗТСУ – за озеленяване. Ищецът не се легитимира като собственик с представения акт за публична държавна собственост, който няма доказателствената сила, тъй като е съставен след 01.01.1997 г. не въз основа на решение на Общинския съвет съгласно § 5 ПЗР ЗОС и чл. 58 и сл. ЗОС, не е вписан нито е съставено досие, съдържащо документите, удостоверяващи възникването и промените на правото на собственост. С решение на Поземлената комисия имотът е възстановен на праводателя на ответника, поради което той го владее на правно основание, а гражданският съд не е компетентен да преценява правилността на решението на Поземлената комисия.
По първия въпрос съществува незадължителна практика на Върховния касационен съд, съдържаща се в посочените решения по гр.д. № 3230/2004 и др., а по втория – задължителна практика на Върховния касационен съд, съдържаща се в т. 4 ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС ОСГК по гр. д. № 6/2005 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 22.07.2008 г. по гр.д. № 617/2007.
Такса за разглеждането на касационната жалба не се дължи.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.