О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 11.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 204 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. М. против въззивното решение №351/30.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Русе, по гр.д. № 561/2009 г., с което е отменено решението, постановено от Районен съд – Русе само в частта относно делбените квоти на съделителите, като е определил следните права: Д. Г. – П. – 20/72 ид.ч., К. А. И. – 12/72 ид.ч., А. Г. М. – 6/72 ид.ч., Н. Г. Б. – 6/72 ид.ч. и З. Г. П. – 28/72 ид.ч.
Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, като жалбоподателката твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК, поради което следва да се приеме, че се позовава на разрешаване на сочения материалноправен въпрос противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
В срока за отговор, възражения не са постъпили от ответниците по касационната жалба.
За да приеме, че делбените квоти в съсобствеността по отношение на делбения имот са такива, въззивния съд е приел, че извършеното през 1969 година, с нот. акт № 158/1969 година дарение на 1/4 ид.ч. от имота от Г. К. в полза на дъщеря си А. Б. не е породило правно действие. За да достигне до този извод, въззивния съд е приел, че дарението е извършено при действието на СК от 1968 година /отм./, който следва съгласно разпоредбата на чл.103 от същия да се прилага и по отношение на имуществените отношения между съпрузи при заварените бракове. Доколкото Г. К. към онзи момент е бил в брак с К. Н. , то същото е извършено в противоречие с разпоредбата на чл.14, ал.2 от СК от 1968 г. /отм./. Съгласно цитираната разпоредба, никой от съпрузите не може да се разпорежда с бъдещия си дял от имуществото си или с част от него. Съдът е приел, че имуществото, предмет на дарението от 1969 година е общо, доколкото е придобито по време на брака между Г.
Сочения от жалбоподателя материалноправен въпрос е, доколко е нищожно дарение на чужд имот, като се твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
В разпоредбите на закона не се предвижда нищожност на дарение на чужда вещ. В това отношение и константната практика на ВКС е категорична, че дарението на чужда вещ не е нищожно, доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са нищожни, а и разпоредбата на чл.226 от ЗЗД не предвижда недействителност на дарението на чужда вещ. Представената в тази насока съдебна практика и повдигнатия материалноправен въпрос от жалбоподателя са неотносими към настоящия случай. Въззивния съд е въприел, че вещите в съпружеска имуществена общност, макар и съсобствени, предвид ограничението на чл.14, ал.2 от СК от 1968 г. /отм./, не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, преди прекратяването на общността, породена по силата на брака между прехвърлител и негова съпруга. Съдът не се е произнесъл по повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос относно действителността на дарение на чужда вещ, а на вещ под режима на съпружеска имуществена общност, съгласно действуващия към момента на отчуждаването СК от 1968 г. /отм./. Съдът се е произнесъл по въпроса, доколко цитираната по-горе разпоредба, както и разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия кодекс, ограничава разпореждането с тези вещи, а извършеното разпореждане не може да се противопостави на правата на собствениците, придобили правото на собственост по силата на наследяването. Произнасянето по този материалноправен въпрос е обусловил крайния извод на въззивния съд, а не по повдигнатия материалноправен въпрос, в смисъла посочен от жалбоподателя, че дарение на чужд имот е нищожно. За да приеме крайния резултат по определянето на делбените квоти при допускането на делбата, мотивите на съда са различни от твърдяните от жалбоподателя. Липсата на произнасяне от страна на въззивния съд в смисъл, че дарението на чужд имот е нищожно, води до неотносимост на повдигнатия материалноправен въпрос от страна на жалбоподателя, както към спора, така и по постановеното и възприетото от въззивния съд.
По изложените съображения, настоящия състав на ВКС счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания, като решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, гражданска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №351/30.10.2009 година, постановено от Окръжен съд – Русе, по гр.д. №561/2009 година, с което е отменено решението, постановено от Районен съд – Русе само в частта относно делбените квоти на съделителите, като е определил следните права: Д. Г. – П. – 20/72 ид.ч., К. А. И. – 12/72 ид.ч., А. Г. М. – 6/72 ид.ч., Н. Г. Б. – 6/72 ид.ч. и З. Г. П. – 28/72 ид.ч..
Председател: Членове: 1. 2.