О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 27.03.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 30 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Р. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Смолян, постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №406/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените процесуалноправни въпроси, касаещи допустимостта на решението,както и материалноправни въпроси по приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ,по които се е произнесъл въззивният съд,са решени в противоречие с практиката на ВКС. В приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са посочени решение №412/10.06.2004г. на І ТО на ВКС,ТК,постановено по гр.д. №1396/2003г., решение №269/20.02.2002г. на V ГО на ВКС по гр.д. №1750/2001г.,решение №132/28.03.2002г. на V ГО на ВКС по гр.д. №950/2001г. и решение №407/12.03.2002г. на V ГО на ВКС по гр.д. №1204/2001г.
Ответниците по касационна жалба А. А. Б., В. А. Б. ,Здравко А. Б. ,Милка А. Б. ,Младен А. Б. ,Радомир А. Б. и С. А. Б. не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №406/2008г. Окръжен съд-Смолян,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният на основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск от Ю. Р. С.,като наследник на Р. И. С. ,починал на 14.12.1990г., срещу Р. А. Б. като наследник на А. Г. Б. за признаване на право на собственост върху ливада с площ от 3.5 дка в м.”К”,землището на с. С.,Община Н.
Прието е,че по делото не е установено наследодателят Р да е придобил по давност или на друго правно основание собствеността върху процесния имот преди внасянето му в ТКЗС. Прието е,че наследодателят е притежавал в тази местност земеделски имот,но не и обрасло с храсталаци дере,чиято собственост е предмет на производството по делото. Прието е също така,че не е установена и достоверна дата, сочеща на начало на осъществяване на давностно владение в периода 1937-1939г.,както и че имотът представлява залесена горска територия,която следва да бъде заявена за възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ,а не по реда на ЗСПЗЗ. Прието е,че макар диспозитива на първоинстанционното решение да не е точно формулиран и би породил съмнение какъв точно иск е разгледан,от мотивите на това решение става ясно,че разгледаният иск е за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено кой е бил собственик на имота преди масовизацията на земята,с оглед на което е прието,че не е налице произнасяне по непредявен иск,а става дума само за неточност при формулировката на диспозитива.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,а именно по въпроса дали е недопустимо решение,с което съдът се е произнесъл по непредявен иск. На първо място следва да се отбележи,че така наведеният довод касае наличие на основание за касиране на решението на въззивния съд по смисъла на чл.281 ГПК,но не и основание за допустимост на касационното обжалване. Освен това съществените процесуалноправни,респ. материалноправни въпроси,обуславящи основание за допускане на касационното обжалване, следва да касаят решението на въззивния съд и да обуславят неговите крайни изводи за изхода на правния спор,т.е. за основателността на предявения иск,респ. за неговата допустимост,но не и решението на първоинстанционния съд,дори същото да е било подтвърдено с обжалваното решение. Наведените в изложението доводи касаят въпроса допустимо ли е решението на първоинстанционния съд,но не се твърди да е налице произнасяне по непредявен иск от страна на въззивния съд,с оглед на което следва да се приеме,че в изложението не е формулиран съществен процесуалноправен въпрос,чието решаване в противоречие с практиката на ВКС да може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса подлежат ли на заявяване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ залесени или самозалесили се земеделски земи или същите следва да бъдат заявявани само по реда на ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касатора решения на ВКС обаче не засягат подобен въпрос. Освен това не е налице и произнасяне от страна на въззивния съд в твърдения от касатора смисъл. Съдът е приел,че правото на собственост в конкретния случай с оглед установения по делото характер на имота не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,тъй като същият представлява горска територия. Изводът е формиран на основата на установените по делото конкретни факти и в този смисъл не е налице принципно отричане на възможността самозалесили се или залесени след кооперирането земеделски земи да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ,ако същите не са включени в горския фонд,в който случай същите по смисъла на чл.2,т.2 ЗСПЗЗ не представляват земеделска земя. Различното разрешаване на даден въпрос на основата на различни фактически констатации,което се дължи само на различие в конкретните, установени по делото факти обаче не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. В случая противоречиво разрешаване на въпрос,свързан с приложението на определена материалноправна норма не е налице.
И тъй като не се установява по сочените от касаторите съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,следва да се приеме,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 08.10.2008г. по гр.д. №406/2008г. по описа на Окръжен съд-Смолян по подадената от Ю. Р. С. касационна жалба вх. № 4810/11.11.2008г.
Председател:
Членове: