4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
С., 01,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3383/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. Ж. Б. от [населено място] против решение № 983 от 23.05.2013 г. по т.д. № 3916/2012г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- С., чрез пълномощника си – адв. Г. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са и доводи по същество, като е обосновано разбирането за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил,че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизведен. Поддържал е, че САС „ неправилно е приел, че извършените СМР ..представляват текущи ремонти, поради факта че не е взел под внимание заключението на вещото лице и останалите доказателства по делото и в резултат е постановил необосновано решение”, във връзка, с което е сочил задължителна практика- ППВС №1/53г., като е възпроизведена е част, свързана със съдържанието на мотивите на съдебния акт и ППВС №7/65г. от което е възпроизведена част относима към необоснованост на съдебния акт. Страната е посочила, че с оглед оплакването си, че ремонтите следва да са в тежест на Б. прилага задължителна практика – цитирано е решение №120/09г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №316/11г. на ВКС, ІІІ г.о., с които било прието, че когато страните по наемното правоотношение не били уговорили заплащане за разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта при прекратяване на договора може да се претендира стойността на подобренията, съобразно правилата на неоснователното обогатяване.Цитирани и разгледани са и две решения на ВКС, както и ППВС№1/79г. относно подобрения извършени от наемател във връзка с оплакването на страната, че съдът неправилно квалифицирал иска по чл.79 ЗЗД.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което единствено се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Като актове относими към това основание са изброените решения на ВКС по чл.290 ГПК, които обективират задължителна практика по конкретни правни въпроси. В случая, обаче правен въпрос не е поставен, а страната е разглеждала тези актове единствено като потвърждаващи, според нея, наличието на пороци в обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Освен това, решенията на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и по различни искове и без поставен правен въпрос, който да ги обединява като правен извод, не могат да бъдат установени предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, съдът изрично е посочил, че определената правна квалификация на исковете произтича от направените от ищеца доводи, свързани с това, че претендира обезщетенията на договорно основание и нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство е направил изменение на иска, като е обосновал като правилна определената правна квалификация от първостепенния съд. По основателността на иска е приел, че ищеца е държател, а извършените работи са текущи ремонти – за боядисване стени и прозорци и др. които не съставляват подобрения и на основание чл.230, ал.2 ЗЗД остават за сметка на наемателя. Прието е за недоказано твърдението на страната, че е следвало обекта да бъде приведен в състояние съответно на предназначението му, тъй като от приложените доказателства по делото, съдът е направил извод, че ремонтните работи касаят повреди, които се дължат на обикновено потребление на вещта и са в тежест н наемателя, а и в самият наемен договор страните са уговорили конкретно ремонтите и подобренията, които следва да бъдат осъществени в имота за сметка на наемодателя. Или към тези правни изводи, с оглед подробно разгледания доказателствен материал, нито е поставен правен въпрос, нито е обосновано разбирането на страната за това, че съдът следвало да даде друга правна квалификация на иска. Освен това оплакванията за неправилност на акта, каквито са доводите в тази насока нямат относимост към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а и страната ги е квалифицирала като оплаквания за неправилност на решението, каквито са те по своята същност,независимо от сочената в тяхна подкрепа практика. Именно поради това същите са ирелевантни в тази фаза на касационното производство и не могат да бъдат разглеждани преди да бъде допуснато касационното обжалване, нито могат да бъдат основание допускането му. ППВС №1 /53 и ППВС 7/65г.. са ирелевантни, не само поради това, че същите са постановени по отменен процесуалноправен ред, особено буквално възпроизведените им части относно мотивировъчната част на решението и неговата необоснованост, но и поради това, че страната не е изложила каквито и да било доводи, установяващи относимостта на възпроизведените текстове към разглеждания правен спор. Същото е относимо и към останалите приложени актове, които обективират практика по чл.290 ГПК И спрямо тях страната не е поставила релевантен правен въпрос, нито е очертала противоречие на конкретен правен решаващ извод, обусловил изхода на спора на съда с правен извод направен по тези актове. Освен че, липсват изложени доводи, свързани с противоречиво решен с тези решения и обжалваното правен въпрос / такъв въобще не поставен/, а и твърдяното противоречие е обосновано, не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт/ така квалифицирани и от страната/ също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 1250лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 983 от 23.05.2013 г. по т.д. № 3916/2012г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА Ц. Ж. Б. от [населено място] да заплати на С.- [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1250лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: