3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
София, 01.07. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 3507/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 304 ГПК.
Подадена е от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, оф. 5, молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1266 от 30.09.2011 г. по гр. д. № 2478/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Молителят твърди, че с неправилния съдебен акт, предмет на молбата за отмяна, постановен между други лица, са увредени неоправдано права и интереси на дружеството; решението неоправдано е накърнило правната и материалната му сфера и като последица има неблагоприятен ефект за него, създавайки състояние на правна определеност и безспорност между спорещите страни; неучастието като страна по делото е лишило дружеството от правото да упражни законната си защита, да направи своевременно искания или възражения и да представи доказателства по повдигнатия по делото спор за разрешаване.
От ответниците по молбата писмен отговор е подаден от [фирма] [населено място], със становище за недопустимост, а по същество – за неоснователност на молбата, останалите не са взели становища.
С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по допустимостта на същата. Проверката по допустимостта обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК.
Подадената от [фирма] молбата за отмяна има за предмет влязло в сила решение, с което в производство по чл. 435 и сл. ГПК без уважение е оставена жалбата на К. А. Т. и М. И. Т. срещу постановление от 27.05.2011 г. по изп. д. № 38/2006 г. за възлагане на недвижим имот в [населено място], област П., на купувача на публичната продан [фирма].
Молителят твърди, че е собственик на имота, предмет на постановлението за възлагане. Представя н. а. № 40 от 17.05.2011 г., с който закупил имота от [фирма] [населено място]. Поддържа, че постановлението за възлагане засяга правната му сфера и има неблагоприятен ефект за правото му на собственост върху имота; както постановлението, така и решението, предмет на молбата за отмяна, имат обвързваща за него сила с произтичащите от това правни последици. Разрешавайки процесуалния спор между страните по делото: К. и М. Т. като жалбоподатели, и [фирма], като ответник, съдът косвено се е произнесъл и по самото материално право, принадлежащо на неучаствалия в делото молител. Така, с постановения съдебен акт е разрешен материалноправен спор без участието на молителя и тъй като е пренебрегнато неговото право за участие в делото, е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 вр. чл. 304 ГПК.
На следващо място молителят се позовава на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 вр. чл. 304 ГПК и представя писмени доказателства във връзка с учредена върху имота договорна ипотека.
Данните по делото сочат, че производството по гр. д. № 2478/2011 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по жалба на К. и М. Т. – длъжници в изпълнителното производство и учредили в полза на взискателя договорна ипотека за обезпечаване на вземането върху недвижимия имот, предмет на постановлението за възлагане по изп. д. № 38/2006 г. Молителят не е страна по това дело – той е обжалвал постановлението за възлагане, но с влязло в сила определение № 3077 от 15.11.2011 г. по гр. д. № 2469/2011 г. на Пловдивския окръжен съд жалбата е оставена без разглеждане.
Следователно, основанието за отмяна е по чл. 304 ГПК, а не както е посочено в същата – чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 5 вр. чл. 304 ГПК.
Отмяната по чл. 304 ГПК е извънинстанционен способ за защита на трети лица срещу силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Като препраща към чл. 216, ал. 2 ГПК, нормата на чл. 304 ГПК свързва отмяната по молба на трето лице с необходимото другарство в двете му проявни форми – задължително и факултативно. Молителт не е необходим другар на страна по делото по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Той е закупил имота през 2011 г. от [фирма] – дружество, обявено за купувач на публичната продан като предложило най-висока цена, но на когото имотът не е бил възложен поради неплащане на цената, като при сключване на сделката продавачът се е легитимирал за собственик с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Решението, предмет на молбата за отмяна, не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи принадлежността на правото на собственост, а само такива по редовността на процедурата по извършване на публичната продан на имота. Ето защо то няма спрямо молителя сила при условията на чл. 216, ал. 2 ГПК и не го обвързва. Хипотезата на чл. 304 ГПК не е налице и подадената молба за отмяна не следва да се допуска за разглеждане в открито заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА за разглеждане в открито заседание подадената от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, оф. 5, молба с вх. № 31977 от 19.11.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1266 от 30.09.2011 г. по гр. д. № 2478/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: