Определение по т.д. №1169/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 238
гр. София, 11.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1169/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –[населено място] срещу решение от 24.11.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. № 7994/ 2009 г., с което е отменено решение от 18.03. 2009 г. по гр.д. № 17 31682008 г. на СРС,63 състав поправено с решение от 10.02.2010 г. и е отхвърлен искът на касатора срещу „ДЗИ-ОБЩО З.”-гр. София за сумата от 19 907,78 лева претендирана като дължима на основание договор за презастраховане сключен между страните на 07.01.2000 г. като погасен по давност.
В жалбата се излагат доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище, че същата не следва да се допуска до касация, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, с което приема, че предявеният от ищеца в качеството му застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” иск срещу ответното дружество като презастраховател на същия конкретен риск по конкретно застрахователно правоотношение е погасен по давност, решаващият съд се е основал на това, че с договора за презастраховане презастрахователят поема част от отговорността от настъпването на съответните рискове , за които отговаря самият застраховател. Направил е изводът, че след като основанието за ангажиране на отговорността на ответника като презастраховател е настъпването на самото застрахователно събитие-съответното ПТП, то и от датата на настъпването му става изискуемо процесното вземане на застрахователя към презастрахователя по договора за презастраховане сключен между тях. Доколкото от датата на настъпването на процесното ПТП: 22.03.2002 г. до датата на предявяване на иска: 16.05.2008 г. е изтекъл общият петгодишен давностен срок, то и вземането на застрахователя към презастрахователя е погасен по давност.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правни въпроси от значение за изхода на спора тези за : основанието за възникване отговорността на презастрахователя, от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и от кой момент започва да тече погасителната давност за това негово задължение. Твърди се, че в обжалваното решение тези въпроси са решени в противоречие с посочената и приложена казуална практика на ВКС – т.е. налице е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат под най-малко една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, въз основа на които решаващият състав на въззивния съд е формирал правните си изводи по конкретния правен спор. Следователно по отношение на така поставените правни въпроси е налице съотносимост към предмета на спора, тъй като съдът е изградил крайните си изводи от значение за изхода на спора въз основа на тях . От съдържанието на служебно известното на настоящия състав на ВКС Решение №139/08.11.2010 г. по т.д. № 74/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. , постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна практика на ВКС по т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК, се вижда, че е налице противоречие в отговорите на тези въпроси, които се дават в решението, чието допускане до касация се иска и посочената задължителна съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК на обжалваното решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.11.2010 г.на Софийски градски съд по гр.д. № 7994/ 2009 г..
УКАЗВА на касатора [фирма] –[населено място] да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 381,05 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: