О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3069 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ответниците [фирма],гр.София и [фирма], [населено място] срещу Решение № 6148 от 25.08.2017г. по в.гр.д.№ 3032/2017г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – В въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 38082/2015г. на СРС, 62 състав за обявяване за недействителен на основание чл.135 ЗЗД по отношение на ищеца [фирма], [населено място], сключения на 01.07.2013г. с нотариален акт № 163 по нот.дело 05515/2013г. на нотариус В.Б. договор за продажба на недвижим имот, с който [фирма], чрез управителя Драги Т. продава на [фирма], чрез управителя и собственик Драги Т. описания в нотариалния акт поземлен имот в [населено място],[жк]за сумата 28 000лв. /без ДДС/.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на иска със законните последици. Позоваването на съществено процесуално нарушение е обосновано с довода, че неправилно първоинстанционният съд е приел експертиза, в която вещото лице не е отговорило на поставената от ответниците задача и неправилно съставът на СГС не е уважил доказателственото искане на въззивниците да допусне изслушването на експертиза, която да даде отговор на поставената задача. Поддържа се и че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.236,ал.2 ГПК, тъй като не са обсъдени доводи на въззивниците за наличие на друго имущество, от които кредиторът-ищец да се удовлетвори, поради което сключването на договора за продажба между ответниците не уврежда ищеца. Твърдението е, че е продаден имот за 28 000лв., и наред с него първият ответник [фирма] има материални активи – вземания към пет дружества и инвентар на стойност, многократно надвишаваща вземането на ищеца. Поддържа се, че решението е неправилно тъй като самият ищец е посочил, че вземането му е изискуемо от 19.11.2013г., а сделката е сключена на 01.07.2013г. преди настъпването на изискуемостта, който довод, заявен с отговора на исковата молба, също не бил обсъден от въззивната инстанция.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ За наличието на увреждане при възмездно отчуждаване на имущество като елемент от фактическия състав на Павловия иск при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията по гр.д.№ 754/09 на 4 г.о. и по гр.д.№ 450/10 на 3 г.о. като се поддържа, че решението на СГС е в противоречие с тях, тъй като възмездната сделка не намалява активите на длъжника на ищеца /първия ответник/, нито затруднява удовлетворяването на кредитора.
2/Следва ли с доклада по чл.146 ГПК съдът да дава указание за всички факти, които са елемент от състава на съответния иск; следва ли да се дават указания за кои от тези факти не се сочат доказателства. Твърдението е, че нито една от инстанциите не е формулирала предпоставките, които следва да бъдат налице, за да бъде уважен искът по чл.135 ЗЗД- не са били дадени указания „че нито една от страните не сочи доказателства по отношение на предпоставката за реално увреждане или затруднение на кредитора да се удовлетвори“; в тази насока не били ангажирани доказателства нито от ищеца, че такова затруднение или увреждане е налице, нито от ответниците – че има друго имущество, от което кредиторът може безпрепятствено да се удовлетвори.
3/ В случай, че съдът не е дал указания за това, кои факти са елемент от фактическия състав на съответния иск и страните не са ангажирали доказателства за част от тези предпоставки, може ли съдът да приеме, че искът е доказан.
По втория и третия въпрос няма ясно въведена допълнителна предпоставка. Заявено е общо твърдение, че с решението СГС се е произнесъл по въпроси в противоречие с решения на ВКС и по процесуалноправни въпроси, „които са от значение за точното прилагане на закона – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба ответниците са поддържали неправилност на решението на СРС като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложили са, че приетата по делото експертиза не е дала отговор на поставените в отговора на исковата молба задачи, поради което правото на защита на тези страни да установят, че първият ответник разполага с имущество, на стойност достатъчна за удовлетворяването на кредитора, било нарушено. Поддържали са, че сделката не е увреждаща, а и тя е сключена преди настъпването на изискуемостта на процесното вземане.
Съставът на СГС е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците за допускане на експертиза, която да установи дълготрайните материални активи на [фирма] към датата на процесната сделка и към датата на заключението и размера на вземанията на дружеството към тези дати по съображения, че доказателственото искане е неосносимо към предмета на спора, доколкото имущественото състояние на ответника е факт, стоящ извън елементите на фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД,
Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на въззивника, че е бил лишен от възможността да докаже липсата на правен интерес на ищеца от предявяване на иска поради наличие на имущество на достатъчна стойност, от което последният би могъл да се удовлетвори. Обосновала е, позовавайки се на по решението т. д. № 422/2012 г., I т. о. на ВКС, че в производството по чл. 135 ЗЗД съдът не е длъжен да изследва длъжниковото имущество, тъй като то цялото служи за общо обезпечение на неговите задължения; че няма значение /извън хипотезата на чл.135,ал.3 ЗЗД/ дали имуществото на ответника е достатъчно или колко се е увеличило от момента на атакуваната сделка; че за да се приеме, че длъжникът разполага с достатъчно друго имущество, означава при недобросъвестност на длъжника, който не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.
Неоснователно е счетено и възражението в жалбата за липса на увреждане. Мотивирано е, че доказването на увреждащия характер на сделката в случая се изчерпва с представяне по делото на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба на процесния имот поземлен имот.
Обсъдено е, че по въпроса коя сделка е увреждаща, е установена трайна съдебна практика – Решението по т. д. № 422/2012 г., I т. о. на ВКС, съгласно която увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора и достатъчен е фактът на разпореждане с процесното недвижимо имущество, като без значение е, че в случая е налице насрещна парична престация; че в настоящия случай знанието за увреждане е категорично установено, тъй като двете страни се представляват от едно и също лице.
По възражението, че с оглед посоченото в исковата молба обстоятелство, че вземането е станало изискуемо на 19.11.2013г., атакуваната сделка не може да бъде счетена за сключена с цел увреждане на ищеца, е обсъдено, че целта на отменителния иск е възпрепятстване недобросъвестния длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. Мотивирано е, с позоваване на решението по по гр.д. № 2574/2015 г. на IV г.о. на ВКС, че от значение е възникването на вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника, а в случая договорните отношения между страните, въз основа на които е възникнало и вземането на ищеца, са установени значителен период от време преди сключване на атакуваната сделка, което се установява и от датата на представената по делото фактура – 30.09.2009г.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Отсъства твърдяното противоречие на обжалваното решение по първия въпрос с постановените по реда на чл.290 ГПК решения, на които касаторите се позоват:
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, даденото разрешение в решението по гр.д.№ 450/2010г. на 3 г.о. на ВКС е, че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства.
Даденото разрешение на правния въпрос, по който касационното обжалване е допустано по гр.д.№ 754/2009г. на 4 г.о. на ВКС е, че „увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането в този случай е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна престация”.
Нито едно от решенията на ВКС, на които касаторите се позовават, не дава отговор в твърдения от тях смисъл, че възмездната сделка не намалява активите на длъжника на ищеца, нито затруднява удовлетворяването на кредитора. Константната е практиката на ВКС, че сделката е увреждаща кредиторите, когато длъжникът се лишава от собственост върху недвижим имот, защото това е актив, чиято пазарна стойност по общо правило е по-малко променлива и то за по- продължителни периоди от време, а предвид публичността на вписванията относно недвижимите имоти, върху такъв имот може лесно да бъде насочено принудително изпълнение. Обстоятелството, че сделката е възмездна и срещу собствеността длъжникът е получил парична стойност, не е в състояние да опровергае извода за увреждане на кредиторите.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория и третия въпрос пряко произтича от обстоятелството, че въззивната инстанция ясно, категорично и в синхрон с практиката на ВКС е посочила, че реалното увреждане и затрудняването на кредитора и доказването на увреждащия характер на сделката в случая се изчерпва с представяне по делото на сключения между двамата ответници договор за покупко-продажба на процесния имот поземлен имот, както и че имущественото състояние на ответника е факт, стоящ извън елементите на фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД. Както се посочи по втория и третия въпрос няма и надлежно въведена допълнителна предпоставка-актове, обосноваващи приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са представени, а предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК не се изчерпва с довода, че въпросът е „от значение за точното прилагане на закона“, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба- сумата 1 280лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6148 от 25.08.2017г. по в.гр.д.№ 3032/2017г. на Софийски градски съд, ІІ -Въззивен състав.
Осъжда [фирма],гр.София и [фирма], [населено място] да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 1 280лв. разноски за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: