5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 238
гр.София, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………………………………
като изслуша докладвано от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3260 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, представляван от пълномощника си юрисконсулт В.Д., срещу Решение от 03.06.2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 21/2018 г. срещу частен съдебен изпълнител О. М., рег. № 846 и с район на действие – СГС. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител за допуснати нарушения в производството по изпълнително дело № 20168460400787 по описа на ЧСИ М..
В жалбата се поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание от вида на предвидените в чл.68 ЗЧСИ.
Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна.
Частният съдебен изпълнител О. М. също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по дисциплинарно дело № 21/2018 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искания на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ О. М. за нарушения, констатирани в доклади от извършена финансова проверка и проверка по хода на изпълнително дело № 20168460400787, по повод постъпили жалби от длъжника Ц. Г. Ц.. Действията, за които се иска ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител са: 1/ в нарушение на нормата на чл.455, ал.1 – ал.3 ГПК ЧСИ е задържал повече от една година по специалната си сметка суми, постъпили от длъжника и е налична сума за възстановяване на длъжника; 2/ съгласно чл.26 от ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител следва да начисли и събере пропорционална такса, съответстваща на материалния интерес делото; 3/ съгласно чл.2 – чл.7 от Наредба №6/2016 г. ЧСИ следва да преведе на длъжника начислената лихва за съответния период върху сумата, подлежаща на възстановяване; 4/ в нарушение на чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. с чл.261, т.4 и чл.436 ГПК не е извършил своевременно съответните действия по администрирането на подадена от длъжника жалба вх.№11704/19.09.2017 г. – не е постановил на 13.02.2018 г. разпореждане за връщане на жалбата.
С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ М.. Посочено е, че първото и третото нарушение касаят задължение за възстановяване на суми на длъжника, като последният изрично е бил уведомен от ЧСИ, че следва да посочи сметка, по която да му се преведат сумите, но не е сторил това. В този случай, съгласно чл.455, ал.3 ГПК сумите остават на съхранение по сметката на съдебния изпълнител до поискване. По второто нарушение дисциплинарният състав е приел, че таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ не е събрана от ЧСИ, поради наличие на неприключило производство по връщане на подадена от длъжника жалба срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство. Счетено е, че нарушението не е осъществено, доколкото и в констатациите на доклада от финансовата проверка е посочено, че таксата не е усвоена от ЧСИ (констатациите са за неточното й пресмятане). По четвъртото нарушение – несвоевременното постановяване на разпореждане за връщане на подадена от длъжника нередовна жалба е прието, че се дължи и на действия на самия жалбоподател, който е търсен многократно на съобщените по изпълнителното дело адреси. Посочено е, поради липсата на внесена държавна такса за разглеждане на жалбата, същата е останала нередовна и постановеното със закъснение от ЧСИ разпореждане за връщане (на 14.09.2018 г., вместо на 13.02.2018 г.) по никакъв начин не е препятствало страната да упражни правата си по чл.435 ГПК.
Решението е правилно, а оплакванията в подадената от министъра на правосъдието жалба за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, са неоснователни.
Видно от приложеното на л.103 от изпълнителното дело съобщение с изх.№459/18.01.2018 г., връчено на длъжника Ц. Ц. на 05.02.2018 г. с писмо с обратна разписка (л.106 от изп.дело), на същия е указано, че следва да посочи банкова сметка, по която да му бъдат преведени надвнесените суми, при наличие на основание за това. Данни за посочена от длъжника банкова сметка за превеждане на такива суми по изпълнителното дело не се съдържат. Съгласно чл.455, ал.3 ГПК, когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. При липсата на посочена от длъжника сметка, по която да му се върне надвзета в хода на изпълнението сума, респ. направено такова искане пред ЧСИ, твърдяното от министъра на правосъдието нарушение на разпоредбата на чл.455, ал.3 ГПК от страна на ЧСИ, не е осъществено.
По аналогичен начин стои и въпросът с релевираното нарушение на чл.2 – чл.7 от Наредба №6/2016 г., касаещо задължението на ЧСИ да преведе на длъжника начислената лихва за съответния период върху сумата, подлежаща на възстановяване. Позоваването в искането на МП на разпоредбите на чл.2 и чл.3 от Наредбата е изцяло ирелевантно – същите указват начина на изчисляване на лихвата и начисляването й от обслужващата банка върху паричните средства по специалната сметка на ЧСИ. В чл.4 е уредено задължение за ЧСИ да изчисли размера на дължимите лихви към деня на всяко нареждане за плащане, или към деня на предявяване на разпределението; правилото на чл.5 касае изчисляване размера на лихвата към момента на прекратяване на изпълнителното дело; а чл.6 – реда и условията за превеждане на лихвата съответно по сметката на взискателя (т.1) и по сметката на длъжника (т.2), като в ал.2 е указано, че лихвата се превежда по посочена от страната сметка, а ако такава не е посочена, сумата се изплаща в брой при поискване. От изложеното е видно, че в случая липсва извършено от ЧСИ нарушение на цитираните в искането разпоредби от Наредба № 6/2016 г., доколкото няма данни (и не се твърди в искането на МП) да е изготвено нареждане за плащане в полза на длъжника (чл.4); нито изпълнителното дело да е прекратено (чл.5); нито длъжникът да е посочил банкова сметка, или да е направил искане дължимата лихва да му се изплати в брой (чл.6, ал.1, т.2 и ал.2).
Следващото твърдяно нарушение е за неспазване от ЧСИ М. на разпоредбата по чл.26 ТТРЗЧСИ. Доколкото в хода на дисциплинарното производство е уточнено (в искането на МП липсва конкретизация на нарушението), че се касае за разлика от 7.74 лева между определената от ЧСИ и дължимата такса по изпълнителното дело, следва да се приеме за правилен крайният извод в обжалваното решение за липса на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ М.. Дори и да се приеме, че действията на съдебния изпълнител по приложението на чл.26 ТТРЗЧСИ съставляват нарушение, то това нарушение в конкретната ситуация е малозначително и с формален характер – според посоченото в доклада от финансовата проверка таксата не е усвоена от ЧСИ , т.е. от него не са настъпили никакви неблагоприятни или вредни за страната последици и поради това тежестта му не обуславя ангажиране на дисциплинарната отговорност на длъжностното лице по реда на чл. 67 и сл. от ЗЧСИ (вж. – решение №313/06.12.2017 г. по гр.д.№3463/2017 г., IV г.о., решение № 14/18.03.2019 г. по гр.д.№ 4315/2018 г., III г.о. и др.).
Правилно е приетото от ДК и по отношение на релевираното в искането на МП нарушение на чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. с чл.261, т.4 и чл.436 ГПК, изразяващо се в това, че ЧСИ не е извършил своевременно действия по администрирането на подадената от длъжника жалба вх.№11704/ 19.09.2017 г., като е постановил със закъснение разпореждане за връщане на жалбата. В случая е безспорно установено, че подадената от длъжника чрез ЧСИ до СГС жалба е била нередовна, поради липса на внесена държавна такса. В изпълнение на процесуалните си задължения по чл.436, ал.4 ГПК, вр.с чл.260 – 262 ГПК, ЧСИ е оставил жалбата без движение, като е указал на длъжника да внесе дължимата такса в размер на 25 лв. ( т.16 от ТДТГПК). Разпореждането е съобщено лично на страната на 05.02.2018 г., като нито в едноседмичния срок, нито по-късно, указанията за внасяне на таксата не са изпълнени. Разпореждането на ЧСИ за връщане на жалбата е постановено на 14.09.2018 г. (вместо на 13.02.2018 г., когато е изтекъл срока по чл.262, ал.1 ГПК). Съобщението за разпореждането за връщане на жалбата е получено от длъжника на 10.12.2018 г. и видно от данните по делото – не е необжалвано. При това положение, правилно дисциплинарният състав е приел, че макар ЧСИ да е допуснал забавяне при постановяване на разпореждането си за връщане на нередовната жалба вх.№11704/19.09.2017 г., тези действия с оглед крайния резултат и процесуалното бездействие на длъжника, не са препятствали последния при упражняването на правата му по чл.435 ГПК, нито от това са последвали неблагоприятни последици. Поради това, процесуалния пропуск на ЧСИ в конкретния случай, преценен с оглед обстоятелствата по делото и тежестта му, не обуславя предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност.
Предвид всичко изложено, подадената жалба е неоснователна, а решението на ДК при КЧСИ като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 03.06.2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 21/2018 г. по описа на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.