5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 17.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 299 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Й. против решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 11280/2013 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд.
С писмен отговор, ответникът по касационната жалба я оспорва.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни, поради което е отменил първоинстанционното решение, постановено в противен смисъл и е отхвърлил исковете.
До горния извод, въззивния съд е достигнал, като е приел, че ищецът е извършил описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” нарушение на трудовата дисциплина – неявяване в две последователни дни на работа – нарушение по чл.190, ал.1, т.2 ГПК, спазена е процедурата по налагането на дисциплинарното наказание и същото съответствува на нарушението, за което е посочването и в изричната правна норма.
От фактическа страна не било спорно поделото, че със заповед № 04/07.01.2013г на П. Д., Директор „Управление на персонала” при ответника трудовото правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение поради нарушение , квалифицирано като такова по чл. 187 ,т.1,хип.3 и чл.190, т.2 от КТ- неявяване на работа в два последователни работни дни. Заповедта е връчена на ищеца на 10.01.2013г, с препоръчано писмо, съобразно изявленията на ищеца в исковата молба. Оспорването на заповедта от ищеца, по изложеното в исковата молба, се отнася до твърденията му, че не е извършил твърдяното нарушение, а не е бил допускан до работа от управителя на бензиностанцията, че не е съобразена разпоредбата на чл.194 от КТ, че заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ- не е посочено правно основание за прекратяване на трудовия договор и е издадена от лице без представителна власт, не е съобразена и процедурата по чл.193 от КТ.
Съдът е приел,че заповедта за уволнението на ищеца е издадена от компетентен орган- пълномощник на генералния директор на дружеството – работодател, тъй като с отговора на исковата молба е наведено твърдението ,че заповедта е издадена от лице, упълномощен от законния представител на ответника да подписва заповеди за прекратяване на трудови договори, каквато заповед и сега обжалваната . Въз основа на горното, въззивния съд е приел, че, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл.193 от КТ и са изискани писмени обяснения от служителя по повод на нарушението на трудовата дисциплина, като в тази насока е обсъдил писмо до ищеца , връчено му чрез нотариална покана на 27.11.2012 г., с която от ищеца е поискано обяснение за неявяването му на работа на 30/31.10.2012 г. и от 01 до 14.11.2012 г. включително, като е посочено,че във връзка с това е образувано дисциплинарно производство и обясненията се искат по реда на чл.193 от КТ. Въз основа на това въззивният съд е направил извод, че на ищеца му е дадена възможност да даде обяснения, като е посочено нарушението и кога е извършено, така че работникът да е наясно по какви факти се брани, като на това основание и с оглед доказателствата в тази насока е приел, че е съобразена процедурата по чл.193 ,ал.1 от КТ и е дадена възможност на ищеца да даде обяснения , като изрично е посочено, че тези обяснения са по реда на чл.193 , ал.1 от КТ, още повече, че обяснения са дадени. Съдът е приел, че не съществува ограничение трето лице, а не представляващият работодателя да поиска от работника обяснения по чл.193 от КТ, като упълномощаването за поискване на обяснения не е формално, като същественото е обясненията да са достигнали до работодателя преди налагане на наказанието, за което по делото, както е приел въззивния съд няма спор, тъй като обясненията са цитирани и обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По делото не било спорно,че наказанието на ищеца е наложено в рамките на едногодишния срок от извършването на нарушенията, спорно е било дали наказанието е наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението. От представените докладни до директор „Дирекция Продажби на дребно” и ръководител на „Отдел управление на персонала”, и двамата пълномощници на органния представител на ответника, съдът е приел за установено, че за обстоятелството, че ищецът не е бил на работа от 09. до 14.11.2012г същите са уведомени на 13.11. и 16.11.2012 г., въз основа на които факти, въззивният съд е приел, че най- ранното уведомяване на работодателя , чрез негови пълномощници за това, че ищецът не се е явил на работа два последователни дни е на 13.11.2012 г., като двумесечният срок за налагане на наказание изтича на 13.01.2013 г. и безспорно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца му е връчена и наказанието е наложено преди тази дата, въз основа на което съдът е приел, че работодателят е спазил сроковете по чл.194 от КТ .
Съдът е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана съобразно изискванията на чл.195 от КТ, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че действително на посочените по-горе дати ищецът не се е явил на работа, като в тази насока е обсъдил и двете групи свидетели, като е посочил защо кредитира една от групите, и защо не приема за достатъчно убедителни показанията на част от свидетелите.
Въз основа на горното, съдът е приел, че предявените искове за неоснователни.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Поставен е правен въпрос, свързан с възможността въззивният съд да извърши цялостен контрол на първоинстанционния акт, без във въззивната жалба да са налице оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е приел, че при липса на оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила във въззивната жалба, за него съществува процесуалната възможност да извърши цялостен контрол на първоинстанционния акт. Напротив, изрично в решението е посочено, че оплакването на въззивника е за необоснованост на първоинстанционното решение и нарушение на процесуалните правила, довели до неправилно съдебно решение. В тази насока липсва и соченото противоречие със задължителната съдебна практика.
Втория и третия въпрос касаят възможността на съда, с оглед процесуалните правила, да цени показанията на свидетел, респ. да не кредитира показанията на свидетел, както и как следва да се обсъждат показанията на свидетел, разпитан и пред двете инстанции. Съдът е изложил мотиви защо дава вяра на един свидетел, респ. Защо не цени показанията на друг свидетел, като това е негово процесуално задължение, в останалата част, твърденията на касатора за наличие на правен въпрос в тази насока, представлява оплакване по обосноваността съдебното решение, както и оплаквания за допуснати евентуално от въззивния съд нарушения на процесуалните правила. Необосноваността и нарушението на процесуалните правила не са сред основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като тяхното наличие или не следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба, но след като са налице основания за допускане до касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.281 ГПК.
Четвъртия правен въпрос, свързан с твърдението, че ищецът работи на 12 часов работен ден, как следва да се тълкува понятието два последователни дни, представлява ново твърдение в исковия процес. По него липсва произнасяне от страна на въззивния съд, поради което не може да се търси и наличието на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, а едва с касационната жалба и в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се навеждат нови доводи от страна на ищеца, касаещи незаконосъобразността /според него/ на заповед за прекратяване на трудово правоотношение.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 11280/2013 г. от ІІ”а” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.