1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр.София, 19.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 88/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5816 от 05.09.2018 г. по гр.д.№ 11393/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 67981/ 2016 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Топлофикация София” ЕАД иск, квалифицирани по чл.439 ал.1 ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника 14 931,49 лв за ползвана и незаплатена топлинна енергия за период м.11.2001 г. – м.04.2008 г.; законната лихва върху тази сума от 04.12.2008 г.; 5 183,33 лв – законна лихва за забава за период 01.01.2002 г. – 10.11.2008 г.; 402,30 лв разноски за държавна такса; и 541,15 лв юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.02.2009 г. по гр.д.№ 41605/ 2008 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят повдига като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправните въпроси: „Изтекъл ли е двугодишният преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК в случаите, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело, но в рамките на двугодишния срок взискателят не е предприел никакви действия по изпълнителното дело?”; и „От кой момент започва да тече погасителна давност по изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело с Определение на съда?”. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна „Топлофикация София” ЕАД не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 04.02.2009 г. бил издаден от Софийски районен съд по гр.д.№ 41605/ 2008 г. въз основа на заповед за изпълнение в полза на заявителя „Топлофикация София” ЕАД против длъжника М. Г. изпълнителен лист за процесните суми. По листа е образувано изпълнително дело № 20098380403225, по което на 09.09.2009 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника. На 18.02.2010 г. е наложен запор върху пенсията на ответника Г., от която регулярно са правени удръжки, постъпващи по изпълнителното дело. Последната от тези удръжки е от 11.12.2015 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че не е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като от момента на образуването на изпълнителното дело до предявяване на иска не е имало период от 2 години, в който по делото да не са извършвани изпълнителни действия. Такива са осъществявани регулярно, макар не от взискателя, а от съдебния изпълнител, но той е действал именно защото е овластен от взискателя. Затова не можело да се приеме, че е налице бездействие на взискателя, с което законът свързва неблагоприятните последици от прекратяване на изпълнителното производство. С всяко действие по изпълнението давността е прекъсвана и е започвала да тече нова тригодишна давност, също прекъсвана с всяко последващо действие. Между никое от отделните действия няма период по-дълъг от три години, поради което погасителната давност за вземанията не е изтекла и искът за признаване на несъществуването им е неоснователен.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, процесуалноправният въпрос „Изтекъл ли е двугодишният преклузивен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК в случаите, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело, но в рамките на двугодишния срок взискателят не е предприел никакви действия по изпълнителното дело?”, не е обуславящ. Той не кореспондира с фактическите установявания на въззивния съд, според които взискателят, чрез овластения от него съдебен изпълнител, е извършвал регулярни действия по изпълнителното дело, между всяко от които не е изтекъл срок, който е повече от две години. След като от фактическа страна е установено, че взискателят е предприемал регулярно действия по изпълнителното дело до предявяване на иска, въпросът, ако не бе сторил това, щеше ли да е изтекъл срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е неотносим към правните разрешения на инстанцията по същество.
Необуславящ е и въпросът „От кой момент започва да тече погасителна давност по изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело с Определение на съда?”. Този въпрос е поставен във връзка с доводите на касатора, че установените въз основа на определение (а не на съдебно решение) вземания, за които е издаден изпълнителен лист, не се погасяват както вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд е възприел тези доводи на касатора и е приложил тригодишният давностен срок за вземанията – какъвто е бил срокът и преди за тях да е издаден изпълнителен лист. Той не е приел, че срокът е спрял да тече поради образуването на изпълнителното производство, а е приел, че давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение. Такива действия по изпълнителното дело са предприемани регулярно и между никое от тях не е изтекъл срок, по-дълъг от три години, а след всяко от действията започва да тече нова давност. По отношение на тези правни разрешения на инстанцията по същество въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност по изпълнителен лист, издаден въз основа на определение, няма отношение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5816 от 05.09.2018 г. по гр.д.№ 11393/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: