Определение на ВКС – ГК, III г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 20.09. 2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Д. търг.д. № 60221/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 65256 от 13.05.2016 г. от Т. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. С. от АК – Велико Т. против въззивно решение от 31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 264/2015 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б състав, с което като е потвърдено решението от 18.09.2014 г., постановено по гр.д. № 29573/2012 г. на Софийския районен съд, 28 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, за сумата в общ размер от 7 230 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор от 22.10.1991 г. за изграждане на готов строителен продукт – магазин, като за сумата от 722, 96 лева този иск е отхвърлен като погасен по давност. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно e отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: възможно ли е първоинстанционният съд да отхвърли искова претенция, посочена в исковата молба, без да обсъди изразените становища на страните по делото в съдебни заседания по доказателствата и в пледоарии след събиране на доказателства, като в мотивите на решението по делото се сочи, че страните не са се явили и не са изразили становище, когато както ищцата, така и ответникът са се явявали и това е отразено в протоколите от съдебно заседание; достатъчно ли е исковата претенция да бъде отхвърлена поради изтекла предвидена от закона давност и този факт дава ли възможност на съда да решава делото без да се съобразява и обсъжда становището на ищеца, изразено в исковата молба и в съдебните заседания.
Ответникът по жалбата Министерството на отбраната [населено място] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е редовна и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 82, във вр. с чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 230 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнение на сключен договор между Министерството на отбраната и ЕФ „Т.“, представлявана от ищцата и с ЕФ „Р.“, за изграждане на готов строителен продукт – магазин. Съдът е приел за установено, че между страните е сключен договор на 22.10.1991 г. за съвместна инвестиционна дейност за изграждане на готов строителен продукт като предмет на договора е било изграждането на магазин с обща разгъната застроена площ от 850 кв.м. – чл.1.3 от договора и ответникът Министерство на отбраната – поделение 38420 – [населено място] е поело задължението да прехвърли по 50% ид. ч. от правото на строеж на ЕФ „Т.“, представлявана от ищцата, съгласно чл. 2. 3 от договора, както и правото на собственост на ЕФ „Т.“ и на ЕФ „Р.“, съгласно чл. 2. 6. Приел е, че от представените по делото три платежни нареждания се установява, че ищцата в качеството й на управител на ЕФ „Т.“ е превела на ответника 865, 30 лв. във връзка с договора от 22.10.1991 г., с което се явява изправна страна по договора, като не се спори по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си срещу тази сума да прехвърли правото на собственост, поради което от това виновно неизпълнение са произтекли имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на внесените по договора суми. Въззивният съд е приел, че доколкото с договор за цесия от 04.06.2003 г. ищцата е прехвърлила 16, 45% от вземането си към ответника на трето лице, която цесия не е съобщена на ответника Министерството на отбраната, поради което тя не може да му се противопостави, то претърпените загуби от ищцата са в размер на сумата от 722, 96 лв., но в случая това вземане е погасено по давност (общата 5 годишна, която е била прекъсната с предявяването на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но тъй като той е отхвърлен, то следва да се счита, че е отпадно основанието за прекъсване на давността – чл.116, б. „б“ от ЗЗД, като приложените дела, които не са свързани с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не водят до прекъсване на погасителната давност). Ето защо, съдът е приел, че предявеният иск за сумата от 722, 96 лв. е неоснователен, като погасен по давност към момента на предявяване на исковата молба, а в останалата част до пълния предявен размер от 7 230 лв. като неоснователен и недоказан, е отхвърлен, тъй като ищцата не е доказала вреди в такъв размер.
Касационната жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения:
К. контрол на обжалваните въззивни решения се предхожда от служебна проверка за тяхната валидност и допустимост като това задължение има приложение и във фазата по допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл е даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1 и запазила действието си т. 10 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС. Процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. В случая обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г./. Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение. В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по търговско дело, образувано по предявен осъдителен иск по чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по договор от 22.10.1991 г. за съвместна инвестиционна дейност за изграждане на готов строителен продукт – магазин, сключен между ищцата, в качеството й на едноличен търговец и ответника Министерство на отбраната. Сключената сделка е търговска по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което и характерът на делото е търговски. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК производството по търговски дела с цена до 20 000 лв. е двуинстанционно. Според правилото на чл. 69, ал. 1 ГПК размерът на цената по искове за парични вземания се определя въз основа на търсената сума и тъй като в конкретната хипотеза предявеният паричен иск е с цена в размер на 7 230 лева, т.е. е под установения от закона минимум за търговски дела от 20 000 лв., то касационният контрол е недопустим. Неправилното посочване в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, е без значение, тъй като за допустимостта на касационната жалба съдът следи служебно. Следователно, подадената след влизането в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, касационна жалба срещу въззивно решение по търговско дело, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред ВКС следва да бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 65256 от 13.05.2016 г. от Т. Н. К. от [населено място] против въззивно решение от 31.03.2016 г., постановено по гр.д. № 264/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-Б състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д. № 60221/2016 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.
Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: