Определение №238 от 21.4.2009 по ч.пр. дело №295/295 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 238
 
София, 21.04.2009 г.
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
 
  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
              ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 295/2008 г.
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „ ООД гр. С., чрез процесуалния му представител адв. И, срещу определение № 592 от 07.05.2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ – В въззивен състав, постановено по 1 586/2008 г., с което се оставя без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане от 11.01.2008 г. по гр. д. № 15 532/2007 г. на Районен съд гр. С., 69 състав. С това разпореждане първоинстанционният съд е върнал частната жалба на „Х” ООД, подадена срещу определение от 19.11.2007 г., постановено по горепосоченото дело, поради неизпълнение указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на СГС.
Частният жалбоподател е изложил доводи за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – с обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос и правилното решаване на случая е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Същият моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
 
Частната касационна жалба е постъпила в регистратурата на Софийски градски съд на 30.06.2008 г. и по аргумент от § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК (нова – ДВ, бр. 50 от 2008 г.) същата следва да бъде разгледана по реда, предвиден в новия ГПК.
Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е до 1 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Обжалваемият интерес във въззивната инстанция е до 1 000 лв., тъй като е обжалвано разпореждане за връщане на частна жалба против определение от 19.11.2007 г. на Софийски районен съд, 69 състав, с което жалбоподателя е осъден да заплати на „К” ЕООД гр. С. сума в размер на 281 лв., представляващи направени по делото от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Цената на предявения иск, който е оттеглен в хода на производството също е до 1 000 лв. Неточното указание на СГС, отразено в диспозитива на обжалваното определение за възможността за касационно обжалване на постановения съдебен акт не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащата в момента процесуална уредба.
По изложените съображения касационната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Затова съдът не следва да се произнася и по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „ ООД гр. С. срещу определение № 592 от 07.05.2008 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ – В въззивен състав, постановено по 1 586/2008 г.,
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top