1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .238
гр. София,21.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1848 по описа за 2019г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Земеделска кооперация „Детелина 2007“, [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат И. М. срещу решение № 140 от 24.04.2019г. по в. т. дело № 634/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 401 от 06.08.2018г. по т. дело № 304/2017г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение и Земеделска кооперация „Детелина 2007“ е осъдена да заплати на „Панония Агро“ ЕООД сума в размер 1 800 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт Земеделска кооперация „Детелина 2007“ е осъдена да заплати на „Панония Агро“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 85 803,20 лв., представляваща авансово платена от ищеца сума по фактура № [ЕГН]/18.09.2017г., получена на отпаднало правно основание поради разваляне на договора за доставка за неизпълнената част, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска – 06.10.2017г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер 7 164,13 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно чл. 236, ал. 2 ГПК – въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата по делото и аргументите относно действителните количества на предадената и заплатена продукция. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и 5, ППВС № 1/1953г., т. 7 и 8, ППВС № 7/1965г., т. 1 и 2, ППВС № 2/1967г., т. 1, ППВС № 1/1985г., т. 1 и 2, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 19, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и 4, решение № 93/27.10.2016г. по т. д. № 1882/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 289/01.10.2013г. по гр. д. № 1331/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 411/27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона?
2. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да мотивира своите решения?
3. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове?“
Ответникът „Панония Агро“ ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Р. Р. /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че първият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение; по втория въпрос сочи, че в обжалваното решение въззивният съд не е приел, че не следва да обсъжда доводите на въззивника, нито фактически е достигнал до този резултат, а е обсъдил всички наведени от въззивника доводи и възражения и ги е приел за неоснователни. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа, че касаторът не е посочил конкретен правен въпрос, а посочените въпроси са общи и неясни.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на слънчоглед, обективиран във фактура № [ЕГН]/18.09.2017г. за доставка на 700 тона слънчоглед на единична цена 560 лв./тон или общо на цена 392 000 лв. Установил е, че купувачът /ищецът/ е извършил авансово плащане на сума в общ размер 291 200 лв. с три банкови превода на 19, 20 и 21.09.2017г., а продавачът /ответникът по иска и настоящ касатор/ е предал на купувача с 15 отделни доставки, документирани с 15 броя пътно-прехвърлителни разписки от № 73 до № 89 общо 366,780 тона слънчоглед на обща стойност 205 396,80 лв.
По отношение на възражението на ответника по иска /настоящ касатор/, че пътно-прехвърлителни разписки № 90 и № 91 съответно за 27 640 кг и 35 200 кг се отнасят за един и същ товар, като при отразяване теглото на слънчогледа е извършено манипулиране на кантарното устройство, а реалното количество на претегления слънчоглед е 35 200 лв. и същото е превозено на 24.09.2017г. с един камион рег. № СТ 38-90 ВЕ с водач Н. Д., съдебният състав е изложил следните съображения и аргументи за неговата неоснователност: 1/ Въпросът дали е осъществено манипулиране на кантара във вреда на продавача не касае същността на спора; 2/ Самото претегляне на камиона с натоварената на него стока се осъществява на кантара, собственост на земеделската кооперация, а документалното оформяне на пътно-прехвърлителната разписка се прави от служител на кооперацията – продавач, който я предава на превозвача, т. е. на неговия шофьор, поради което технически няма как служител на купувача, който не присъства при тегленето на камиона да извърши манипулация на кантара, собственост на продавача. Въззивната инстанция е посочила, че ответната кооперация не е представила други пътно-прехвърлителни разписки, документиращи други доставки.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съдебният състав се е аргументирал с неизпълнението на ответната кооперация – доставчик да достави останалата част от слънчогледа над 366,8 тона до 700 тона, изпълнението на задължението на купувача да плати авансово цената и правомерното упражняване от купувача на павото като изправна страна да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – с писмена молба е определен тридневен срок за изпълнение на недоставеното количество слънчоглед и разваляне на договора при недоставяне в предоставения срок.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси се отнасят до правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК и в този смисъл са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи във въззивното решение. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по тези въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания събраните относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай касаторът /въззивник в производството пред Апелативен съд Пловдив/ е направил оплакване за неправилност на въззивното решение, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид, че поради съмнения в техническото манипулиране на кантара на кооперацията се е стигнало до фактуриране на по-малки количества от действително предадените в процесния период от 19.09.2017г. до 24.09.2019г., което е констатирано от разследващите органи на полицията и е иззето такова техническо средство, както и не е обсъдил съществени факти по делото – не е обсъдил посоченото в заключението на съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че на ищеца са доставени допълнително 35 200 кг слънчоглед, документирани с пътно-прехвърлителна разписка № 91/24.09.2017г., при което надплатената сума остава 66 091,20 лв. /стр. 4, т. 2.2 от първоначалното заключение на ССЕ/, както и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. По отношение на съмненията за техническо манипуиране на кантара и основното заключение на ССЕ съдебният състав е възприел първия вариант на заключението на ССЕ и е изложил съображения и правни доводи. Вторият вариант на заключението на ССЕ, включващ и 35 200 кг слънчоглед по пътно-прехвърлителна разписка № 91/24.09.2017г., не е възприет. Относно пътно-прехвърлителна разписка № 91/24.09.2017г., за която ответникът по иска е направил възражение, че с нея е документирано реалното количество слънчоглед – 35 200 кг, въззивният съд е посочил, че претеглянето на камиона с натоварената на него стока се осъществява на кантара, собственост на земеделската кооперация, а документалното оформяне на пътно-прехвърлителната разписка се прави от служител на кооперацията – продавач, който я предава на превозвача, т. е. на неговия шофьор, поради което технически няма как служител на купувача, който не присъства при тегленето на камиона да извърши манипулация на кантара, собственост на продавача. При липсата на осчетоводяване на това количество при ищеца, липсата на подпис от купувача върху тях и направеното в този смисъл оспорване от ищеца в съдебно заседание на 12.02.2018г. и непредставянето на други пътно-прехвърлителни разписки, документиращи други доставки, несъобразяването на съдебния състав с втория вариант на заключението на ССЕ не е в противоречие с практиката на ВКС. Обстоятелството, че въззивният съд не е обсъдил допълнителното заключение на ССЕ, в което е отразено, че ищецът е продал 133,20 тона повече зърно, отколкото е натоварил от ответната кооперация /стр. 3 от допълнителното заключение/, не обосновава извод за допускане на касационно обжалване, тъй като необсъждането на това заключение не би могло да промени изхода на спора, предвид липсата на доказателства, че само ответната кооперация е доставчик на зърно на ищцовото дружество.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, предвид липсата на промяна в относимите правни норми и промяна в обществените отношения.
По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да се приеме, че решението на Апелативен съд Пловдив не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, въззивното решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за касационното производство в размер 1 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 24.04.2019г. по в. т. дело № 634/2018г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Детелина 2007“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Стара Загора, [улица] да заплати на „Панония Агро“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 6, ап. 24 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.