3
гр. д. № 2636/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 238
София, 21.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 2636/2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
П. Я. С. е подал частна жалба срещу определение № 829 от 25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 960/2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.11.2014 г. по гр. д. № 294/2014 г. на Ботевградски районен съд, с което е отказано възстановяване срока за въззивно обжалване на основание чл. 64, ал. 2 ГПК. Касационният довод е за неправилно извършено призоваване на жалбоподателя, конституиран като ответник по иска, от посочен от ищцата адрес в [населено място], въпреки направеното изявление от нея в обстоятелствената част на исковата молба, че ответникът, е напуснал семейното жилище и се е установил да живее при родителите си в [населено място]. Поддържа, че това е проява на злоупотреба с права и го определя като непредвидено обстоятелство, даващо основание за възстановяване на пропуснатия срок.
Ответницата по частната жалба Н. С. не е подала отговор по нея.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане касационна проверка на въззивното определение съдът взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 294/2014 г. по описа на Ботевградски районен съд е образувано по предявен от Н. Стоянова срещу касатора иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения помежду им брак. В исковата молба ищцата е посочила адрес за призоваване на ответника в [населено място], а на стр. 2 от същата е заявила, че ответникът е напуснал адреса в [населено място], ул. Х. Д.” № 51, на който се намира семейното жилище и се е установил да живее при родителите си в [населено място]. Ответникът е бил призоваван по делото от посочения адрес в [населено място] по реда на чл. 47 ГПК и след като не се е явил да получи съдебните книжа и е установено, че този адрес е регистрирал като постоянен адрес на пребиваване и като настоящ адрес, на същия е назначен особен представител адв. Б. от АК-София. Този процесуален представител е представлявал касатора по делото. Препис от постановеното по делото решение за прекратяване на брака между страните е бил връчен на него на 30.07.2014 г. на него. Представителят не е подал въззивна жалба срещу решението.
На 26.09.2014 г. касаторът, чрез упълномощения от него адв. Р. С. от САК, е подал въззивна жалба срещу решението, в която е направил искане и за възстановяване на срока за обжалване.
С определение № 3104 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 294/2014 г. съдът е оставил без уважение искането по съображения, че страната не сочи особени и непредвидени обстоятелства, поради които да е пропуснала срока за подаване на въззивна жалба. Намерил е, че касаторът е бил надлежно представляван по делото от назначения особен представител.
Това определение е потвърдено с обжалваното въззивно определение. Мотивите са допълнени и с това, че ответникът е регистрирал като постоянен адрес и такъв на пребиваване адреса в [населено място], поради което процедурата по чл. 47 , ал. 3-5 ГПК е изпълнена съобразно тези данни.
Допускането до касационна проверка се иска по въпроса дали е налице особено непредвидено обстоятелство, когато ищецът по иска е злоупотребил с правото си да посочи адреса на ответника. Злоупотребата се изразява в това, че знаейки, че той е напуснал адреса в [населено място], където е семейното жилище, вместо да посочи адреса, на който ответникът се е установил и който е бил известен на ищеца в [населено място], е посочил адреса в [населено място].
Въпросът не обуславя общото основание за допускане на касационна проверка, тъй като не е разрешаван от съда и той не е обосновал решаващия му извод, за неоснователност на искането за възстановяване на срока.
Изводът, че искането по чл. 64, ал. 2 ГПК е неоснователно, е правилен като краен резултат, но по съображения различни от изложените. Съгласно чл. 49 ГПК мястото на връчване може да е друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Разпоредбата е създадена за да осигури възможност за лично връчване на съдебните книжа, върху което е акцентирано в новата редакция на нормите в ГПК, уреждащи съобщенията и призоваването.
В исковата молба се съдържа изявление на ищцата по иска, че ответникът е напуснал адреса, на който са живели заедно и е семейното жилище и се е установил да живее при родителите си в [населено място].
Съдът е бил длъжен да призове страната и от този посочен адрес, тъй като той е място, на което може да бъде намерена – чл. 49 ГПК. Това следва от тълкуването на чл. 38 и чл. 49 ГПК в тяхната взаимна връзка. По правилото на чл. 38 ГПК ищецът следва да посочи адрес за призоваване на ответника. Легалното определение на понятието „адрес”, дадено в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 и 3 от Закона за гражданската регистрация. От него следва, че това е жилището, в което дадено лице живее. Постоянен е адресът, на който лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението – чл. 93, ал. 1 ЗГР, а настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава – чл. 94, ал.1 ЗГР. Връчването на съдебните книжа може да се извърши и на място, на което страната пребивава – чл. 49 ГПК, без то да е регистрирано като адрес по смисъла на ЗГР.
След като е бил известен адресът, на който ответникът е могло да бъде намерен, не е било налице основание за призоваването му по реда на чл. 47 ГПК от адреса, за който е известно че е напуснал, както и за назначаване на особен представител. Този ред на призоваване щеше да е приложим, ако ответникът не е бил намерен и на посоченото от ищцата друго място, на което може да бъде намерен.
Преписът от решението също е следвало да се връчи на ответника на това място, на което е могло да бъде намерен. Като не е направено това не е започнал да тече срока за подаване на въззивна жалба по отношение на ответника по иска, сега жалбоподател, поради което подадената от него въззивна жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
На основание изложеното не следва да се допуска касационна проверка на обжалваното определение, като делото се върне на районния съд за администриране на въззивната жалба по реда на чл. 262 и сл. ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 829 от 25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 960/2014 г. на Софийски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Ботевградски районен съд за администриране на въззивната жалба подадена от П. Я. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: