О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София,22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 15.03.две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №727/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Г. Н., с вх.№ 2747 от 31.05.2011 год. на Варненския апелативен съд, срещу решение №60 от 02.05.2011 год. по в.гр.д.№95/2011 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1 от 03.01.2011 год. по гр.д.№512/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГК, с което е уважен предявеният от [община] срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за сумата 38 305.20 лв., представляваща продажна цена ведно с ДДС за имот, предмет на предварителен договор от 20.04.2003 год., сключен между ищеца [община], като купувач, и касатора [фирма], като продавач, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Варненският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че сключеният между страните предварителен договор, не е бил развален с отправеното от касатора-продавач на 24.11.2004 год. предизвестие, поради виновното му неизпълнение. На същата дата имотът е продаден на трето лице. Договорът е развален с предявяване на исковата молба с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД на 21.06.2010 год., от който момент е отпаднало основанието продавачът да задържа изплатената от общината-купувач цена на имота.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон-чл.55, ал.1, предл.трето във вр. с чл.114, ал.1 ЗЗД, чл.87, ал.5 също във вр.с чл.114 ЗЗД с оглед неправилно определения начален момент, от който започват да текат погасителните давности за правото за разваляне на договора, както и за вземането за връщане на платената цена на отпаднало основание. Навежда довод, че неправилно съдът е приел за недопустимо, р.п. неоснователно възражението по чл.87, ал.5 ЗЗД за изтекла петгодишна погасителна давност за правото да се иска разваляне на договора. Счита, че тя е започнала да тече или от продажбата на имота на третото лице, когато продавачът се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по предварителния договор, или от изтичането на срока за плащане от купувача на последната вноска от цената, като и спрямо двете дати е изтекла петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Подържа основанията за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като формулира следните правни въпроси:1/„Допустимо ли е във въззивната инстанция страната за пръв път да използва възражението за изтекла погасителна давност”, като по него подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като даденият от въззивния съд отрицателен отговор на този въпрос е в противоречие с т.6 на ТР1-2001 –ОСГК. Поставя и следните допълнителни въпроси, свързани с въпрос №1: А/”Разпростира ли се преклудиращият ефект по чл.147 ГПК по отношение на несвоевременно заявените обстоятелства и доказателства и спрямо възможността на страната да заявява нови защитни средства, които не са свързани с установяването на нови фактически положения, а представляват нова правна оценка на фактите по делото?” и Б/ „Неточната правна квалификация на спорното право в доклада на съда представлява ли извинителна причина, която да обуслови възможността страната да ангажира нови защитни средства”. Формулира и материално-правния въпрос 2/„С погасяването по давност на възможността да се развали един договор поради неизпълнение, погасява ли се и възможността да се иска платеното по този договор, съответно акцесорна ли е възможността да се търси платеното по договора спрямо преобразуващото право по чл.87 ЗЗД?” За въпросите №№1.А, 1.Б и 2 подържа и допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Първият поставен въпрос за това дали е допустимо страната за първи път във въззивната инстанция да прави възражение за изтекла погасителна давност, е от значение за изхода на делото, но не е налице допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. С оглед извършената промяна в законодателството- приемане на ГПК, ДВ бл.59/2007 год., в сила от 1.03.2008 год., с въведената в чл.266, ал.1 ГПК забрана страните да твърдят нови обстоятелства, каквато не е имало в отменения ГПК от 1952 г., следва да се приеме, че разпоредбата на т.6, ал.3 на ТР1-2000-ОСГК е изгубила сила . Останалите два подвъпроса, обозначени с №№1А и 1Б, са недопустими. Съдържащите се в тях доводи срещу преклузията на възражението за изтекла погасителна давност по чл.87, ал.5 ЗЗД се правят за първи път в касационното производство. Касаторът не е изложил пред въззивния съд нито съображения, че преклузията по чл.147 ГПК не се отнася до направеното за първи път възражение за давност, като ново защитно средства, за упражняване на което не е нужно установяване на нови факти и обстоятелства, нито е посочил извинителни причини по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК. За първи път в касационната жалба се позовава на евентуални нарушения на чл.146, ал.1,т.2 ГПК, направени в доклада на съда. Поради забраната за представяне на доказателства в касационното производство, недопустимо е такива доводи да се правят за първи път в касационната жалба.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация-това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. С решение №22 от 02.03.2011 год. по гр.д.№722/2010 год. на, ІV Г.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика, Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса, че в случаите, когато не се твърди и не се доказва, че пропускът на ответника да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност се дължи на процесуални нарушения на съда или на новооткрити обстоятелства или ново доказателство, или че пропускането на срока по чл.146, ал.3 ГПК се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее, забраната по чл.266, ал.1 ГПК се разпростира и до възраженията за изтекла погасителна давност, основаващи се на факти, осъществени и узнати от страната преди завеждането на делото. В случаят самият касатор твърди, че възражението му за изтекла погасителна давност по чл.87, ал.5 ГПК се основава на нова оценка на съществуващите факти по делото, поради което с посоченото решение е даден отговор на поставените от него правни въпроси, който се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Поставеният въпрос №2 за евентуалната акцесорност, обусловеност по смисъла на чл.119 ЗЗД, на погасяване на вземането по чл.55, ал.1, предл. 3, ЗЗД от погасяването на иска за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не обуславя изхода на делото. Съдът е приел, че на основание чл.266, ал.1 ГПК възражението за изтекла погасителна давност по чл.87, ал.5 ЗЗД е преклудирано. По такава акцесорност въззивният съд въобще не се е произнасял, защото такъв довод не е навеждан във въззивната жалба, което прави въпросът и недопустим в настоящето производство по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода по делото и поради неотстраняване нередовността на оставената без движение молба на касатора с правно основание чл.282 ал.2 ГПК- невнасяне на дължимото обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2,т.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по искането за спиране.
На основание чл.81 във в. с чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по касационната жалба [община] следва да се присъдят направените разноски за изплатен адвокатски хонорар в размер на 1 250 лв.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60 от 02.05.2011 год. по в.гр.д.№95/2011 год. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №1 от 03.01.2011 год. по гр.д.№512/2010 год. на Добричкия окръжен съд, ГК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата 1 250/хиляда двеста и петдесет/ лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: