4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. С., 22,04,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 694 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. Б. против определение № 360, постановено на 27. 10. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 2351 по описа на съда за 2014 г., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК касационната жалба, подадена от частния жалбоподател срещу въззивно решение № 807 от 22. 04. 2014 г. по гр.д. № 455/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. В частната жалба и в последваща молба от 11. 12. 2014 г. се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните събражения: Касационната жалба е подадена след влизане в сила на 21. 12. 2010 г., на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 100 от 2010 г., поради което и по тълкуване по аргумент от противното на § 25 от посочения ЗИДГПК, по отношение на процесните правоотношения се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, във вариант след посоченото изменение. Съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК постановява, че размерът на цената на иска при искове за парични вземания, каквито са и процесните, е размерът на търсената сума. Предметът на делото, респ. – цената на иска, от която пряко произтича и касационната обжалваемост или необжалваемост на въззивното решение се определят не от петитума на касационната жалба, в какъвто смисъл са изложени твърдения в частната жалба, с която настоящият състав е сезиран, а от правните твърдения и петитума, заявени от ищеца в исковата му молба. В конкретния процесен случай процесуалното правоотношние е с предмет установяване със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на вземане на ищеца към ответника – касатор и частен жалбоподател, в общ размер на 4200 лева за ремонт на три автомобила, съответно 3000 лева за единия и по 600 лв. за останалите два, и разноски. Делото е търговско. Същото е с предмет правоотношение, произтичащо от търговска сделка – договор за изработка, сключена между страна – търговец (ответникът) и ищеца – физическо лице. Доколкото безспорно процесната сделка е сключена от ответника – търговско дружество – търговец, съобразно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, като е свързана с упражняваното от него занятие, видно и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на ответника, и от безспорно установената по делото, осъществявана от него търговска дейност, правилата за търговските сделки се прилагат и за двете страни, по силата на чл. 287, вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Ирелевантно е при това изложеното в частната жалба обстоятелство, че първоинстанционното и въззивното решения са постановени не от търговски, а от граждански съдебни състави. Същото е въпрос на вътрешноорганизацонна структура на конкретните органи на съдебната власт и администрирането на разпределението, и разглеждането на делата в същите. Видът на делото се определя от предмета и страните му, а не от именуването на състава, който го е разгледал и решил, като граждански или търговски. Дори и да се приеме, че делото е гражданско (а то не е), дори и да се приеме, че процесните вземания в общ размер на 4200 произтичат от един общ правопораждащ факт (макар същите да произтичат от отделни, неформални договори за ремонт на три отделни автомобила), въззивното решение пак не би подлежало на касационно обжалване, като такова постановено по иск с цена под 5000 лева. Изцяло ирелевантни за цената на иска и оттам – за допустимостта на касационното обжалване са изложените в частната жалба твърдения на жалбоподателя за начина, по който според него би следвало да се определя цената на иска – от твърдяни от него да са плащани или да му се дължат поредици от суми по отделни работни карти, някои от които според него надвишавали необжалваемите минимуми по чл. 280, ал. 2 от ГПК – същите не са предмет на делото. По допълнителните оплаквания, изложени в молбата от 11. 12. 2014 г. съставът не дължи произнасяне – молбата е депозирана след изтичането на срока за обжалване, а разпореждането на съда за оставяне на частната жалба без движение за предоставяне на препис от същата за връчване, нито възстановява, нито удължава същия срок. Същото се отнася и за формулираното в частната жалба (в края) искане за „допълване“ на въззивното решение, основано на чл. 250, вр. с чл. 295 от ГПК – видно от съдържанието му, същото не съставлява същинско искане за допълване, нито пък е депозирано в законоустановения за това срок, а се отнася до правилността на въззивното решение, преценката на която е изцяло извън предмета на настоящото производство.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение на друг състав на ВКС – валидно, допустимо и правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено в неговата цялост, със законните последици. При този изход на делото частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 360, постановено на 27. 10. 2014 г. от тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д. № 2351 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: