О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 24.02.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №78 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. А. Г., чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 30.09.2015г., постановено по в.гр.д.№465/2015г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение от 26.05.2015г. по гр.д.№2630/2014г. на Районен съд – Хасково за отхвърляне на предявените от Я. А. Г. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Обединени ученически общежития – Х., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Я. А. Г. срещу Обединени ученически общежития – Х., искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №31/28.10.2014г. на директора на Обединени ученически общежития – Х., на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши възпитател” и за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на служителя на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Повишени са изискванията за длъжността „старши възпитател”, като освен за притежаване на висше образование с О. „магистър” или „бакалавър” и квалификация „учител”, с новата длъжностна харатеристика, утвърдена със заповед от 12.09.2014г. на директора, е въведено изискване за поне една от примерно изброените професионално-квалификационни степени съгласно Наредба № 5 за условията за повишаване квалификацията на педагогическите кадри. Работодателят е въвел изискване за притежаване на допълнителна професионално-квалификационна степен за лица с О. „бакалавър”. Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на служителя, че работодателят е упражнил правото си да определя изискванията за заемане на длъжността в нарушение на нормата на чл.8, ал.1 КТ. Прието е от съда, че поставянето на допълнително изискване за професионално-квалификационна степен не само не нарушава закона, но е изцяло в съответствие с предписанията на Наредба № 5/29.12.1996 година, издадена от М., както и в унисон с публично обявената от Държавата нагласа за повишаване на професионалната подготовка на персонала в образователната система. Прието е, че събраните по делото доказателства не сочат на тенденциозно отношение към Я. Г.. Работодателят е адресирал повишените си изисквания не само към него, но и към останали служители, заемащи длъжността „старши възпитател” и притежаващи О. „бакалавър”. Към датата, на която новата длъжностна характеристика е била одобрена и подписана – 12.09.2014 година, съдебният спор за законосъобразност на предходно уволнение на Я. Г. все още не е бил приключен и не е съществувала сигурност дали работникът ще бъде възстановен от съда и дали ще се яви на работа.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „при въведен от работник довод за злоупотреба с право и представени от него конкретни факти и обстоятелства, длъжен ли е съдът да изследва и анализира този довод във връзка с изясняване на въпроса дали работодателят е действал добросъвестно при извършване на промяната в изискванията за заемане на длъжността или с нея е целял извършеното уволнение”. Счита, че поставеният въпрос е разрешенен от въззивния съд в противоречие с решение №345 от 06.03.2014г. по гр.д.№3868/2013г. на ВКС, четвърто г.о., с което е отговорено положително на поставения въпрос. С въззивното решение не е отговорено отрицателно на поставения въпрос, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 400лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.09.2015г., постановено по в.гр.д.№465/2015г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Я. А. Г. да заплати на Обединени ученически общежития – Х., сумата 400лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: