1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 25.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 6783 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] и Х. А. С. за отмяна на влязлото в сила решение №1596/07.10.13г. по в.гр.д.№2662/13г. на Пловдивския окръжен съд, с което молителите са осъдени да заплатят солидарно на Т. С. Т. сумата от 4440лв. – обезщетение по чл.225, ал.3 КТ за недопускане до работа за периода 08.11.11 г. – 08.10.12 г.
Молителите считат, че са налице нови писмени доказателства по смисъла на чл.301, ал.1, т.1 ГПК, които са от значение за правилното разрешаване на трудовия спор по чл.225, ал.3 КТ. Това са решение № 443/04.03.13 г. по гр. д. № 3928/13 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него решение № 4326/13 г. по гр. д. № 4523/13 г. на Пловдивския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Т. С. Т. срещу [фирма], представлявано от Х. А. С., искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване незаконността на уволнението на Т. Т. от ответното дружество, извършено със заповед от 11.11.2011 г. и за възстановяването и на работа.
Ответникът в производството Т. С. Т. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение № 20 от 13.01.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 31.07.2017 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
На първо място – молбата следва да бъде квалифицирана не по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Молителят се позовава на противоречие между решението по чл.225, ал.3 ГПК, с което на Т. С. Т. е присъдено обезщетение за недопускане до работа за периода 08.11.11 г. – 08.10.12 г. и решението по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, с което са били отхвърлени предявените от нея искове за отмяна на незаконното уволнение, извършено със заповед от 11.11.2011г. Противоречието се изразява в това, че през по-голямата част от периода, за който е било присъдено обезщетението за недопускане до работа, страните не са били в трудово правоотношение.
Независимо от това как ще бъде квалифицирана молбата за отмяна – по чл.303, ал.1, т.1 ГПК или по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тя се явява просрочена, тъй като е подадена след изтичането на законния тримесечен преклузивен срок. Този срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението по иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – 03.06.2014 г. и изтича на 03.09.2014 г. Молбата за отмяна е подадена в съда на 09.09.2014 г., видно от датата на пощенското клеймо, както и от датата на приложения към молбата договор за правна защита и съдействие, който е от 08.09.2014 г. /т.е. след релевантната дата от 03.09.2014 г./.
Съгласно приетото в т.9 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл.305 ГПК, е процесуално недопустима и се оставя без разглеждане в производството по чл.307 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 6783 по описа за 2014 г. на ВКС, първо гражданско отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на [фирма] и Х. А. С. за отмяна на влязлото в сила решение №1596/07.10.13г. по в.гр.д.№2662/13г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: