О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София 26.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 98 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Н. Ц. и Ц. Н. Ц. срещу определение от 29.12.10г. по в.гр.дело № 14742/10г.на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по въззивната им жалба.
Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението.
Ответниците по частната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.
Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно Софийският градски съд е приел,че въззивната жалба с на Б. Ц. и Ц. Ц. е недопустима поради липса на правен интерес.Същата е подадена от частните жалбоподатели срещу решение от 7.07.2010г.по гр.дело № 13336/06г.на СРС,29 състав,с което е отхвърлен предявен срещу тях иск по чл.19 ал.3 ЗЗД.Правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването.Той е налице,когато съдебният акт на първоинстанционния съд засяга претендираното от обжалващия материалноправно положение.Със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 236, ал. 2 ГПК не са част от него.Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно, т. е. те са елемент, но не иманентна негова част.В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. Становището, че мотивите подлежат на самостоятелно обжалване, се свързва с възможността те да бъдат източник на правни последици наред с диспозитива на решението. Щом като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението.Страната не може да обжалва само мотивите на решението,когато то я удовлетворява като резултат – т.18 от ТР № 1 от 4.01.2001г.по гр.дело № 1/2000г.на ОСГК на ВКС.
С оглед на горното настоящият състав приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде оставено в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 29.12.10г.,постановено по в.гр.дело № 14742/10г.на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по жалбата на Б. Ц. и Ц. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.