1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 882/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К.К. – процесуален представител на С. А. К.,Д. В. К. и В. В. К.,срещу решение № 256 от 02.03.2010 год.на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 1998/2009 год., с което е оставено в сила решение № 2066 от 26.06.2009 год. по гр.д. № 8522/07 година на Варненски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторите против Н. Б. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./,че не е собственик на недвижим имот,представляващ имот №…… по ПНИ на м.”Т.”,землище[жк],гр.В.,с площ от ……. кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.Твърди се,че е налице противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторите съдебна практика по въпроса: представлява ли „сграда”недовършената до покрив към 01.03-1991 год.масивна постройка,без същата да е изградена при спазване на техническите правила и норми и без да е водоснабдена,както и дали наличието на такава незавършена до покрив постройка е фактическа предпоставка за трансформация на предоставеното право на ползване в право на собственост в полза на ползвателя.По въпроса:в кои случаи при определяне на понятието“сграда“ се прилага правната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и в кои нормата на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 от 1977 г. произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответната страна – Н. Б. В. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационните жалби по съображения подробно изложени.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд в рамките на проведения косвен контрол за законосъобразност на процедурата по изкупуване на недвижим имот ,попадащ в терен по §4 от ЗСПЗЗ,на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е приел, че по делото са установени предвидените предпоставки за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от праводателя на ответника – същият е придобил валидно право на ползване върху процесния имот, преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е построил в този имот сграда по смисъла на чл. 177 от Наредба № 5 от 1977 г.и е заплатил стойността на имота в сроковете и по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 65 от ППЗСПЗЗ. За да приеме,че е налице сграда съдът е обсъдил в съвкупност писменните доказателства –разрешение за строеж от 1986 год.,виза за проектиране,нот.акт №…../…… год. и нот.акт № ……/…… год.и събраните гласни такива и е приел,че намиращата се в имота към 1.03.1991 год.”сграда”има характеристиката на такава-построена е от железобетонни панели в пакет с дограма, в рамките на допустимото застрояване от 35 кв.м.,измазана отвътре и покрита със железобетонна плоча с изолация,водоснабдена и електрифицирана и състояща се от две стаи,сервизни помещения с малък склад и външен тоалет.Съществуващите фусове за колони върху плочата са възможност за бъдещо надстрояване,но не означават незавършено строителство и невъзможност да бъде ползвана същата временно или сезонно.Още повече,че описаната сграда в последствие е вградена от ответницата в сега съществуваща вилна сграда.
Допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК,каквито в настоящия случай не се сочат. С ТР № 2 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 2/11 г. на ОСГК, ВКС противоречивата практика, относно изискванията на които следва да отговарят изградените в имоти на бивши ползватели сгради,за да се приеме,че те са сгради по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 1в,ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ,вече е уеднаквена, като е прието, че е достатъчно изградената сграда да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо тази сграда да отговаря на действащите съм момента на построяването й строителни правила и норми.Поради това не е необходимо ново произнасяне на настоящия състав на ВКС по този въпрос.
Не е налице и основанието за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса за конкуренцията на приложимия материален закон при определяне на понятието „сграда”,тъй като касаторите се позовават бланкетно на това основание и не обосновават необходимостта от ново различно тълкуване на правните норми,по които е налице трайно установена практика.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 256 от 02.03.2010 год.на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 1998/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: