4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 03.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2391 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 65557/11.05.2018г. по описа на СГС от касатора Р. А. Н. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Д. за изменение на определение № 219/13.04.2018г. по настоящото т. дело № 2391/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски като същите бъдат намалени до 2 741 лв. поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Касаторът поддържа, че следва да бъде съобразен минималният размер на адвокатското възнаграждение, което изчислено съобразно определения интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер 2 741 лв., както и да бъде отчетено обстоятелството, че в първоинстанционното и въззивното производство при отхвърляне на всички предявени искове в общ размер 227 547,30 лв. доказаните и присъдени разноски са в размер на 2 600 лв.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Т. оспорва молбата по чл. 248 ГПК, прави възражение за нейната неоснователност, като излага съображения, че Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не поставя горна граница на адвокатското възнаграждение и е възможно същото да бъде уговорено в по-висок размер, тъй като всяка правна помощ е уникална, адв. П. Н. е предоставила 15 стр. отговор на касационната жалба и 15 стр. съдебна практика, изпълнила е задълженията си по договора за правна помощ и е оспорила успешно основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Отговорът на касационната жалба не се връчва на касатора, поради което се налага изводът, че касаторът е узнал за претендираните от ответника разноски след постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника по касационната жалба [фирма] адвокатско възнаграждение в размер 7 400 лв. е прекомерно.
Предмет на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционния съдебен акт на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. Н. иск за заплащане сумата 47 100 евро, представляваща неустойка, уговорена като двоен размер на задатъка, даден по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между страните на 28.05.2009г., за неизпълнение на задължението на ответника да предаде в срок до 31.10.2010г. владението на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба – 30.07.2010 г., до окончателното плащане. В приложеното към касационната жалба писмено изложение са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по един материалноправен въпрос: за приложението на разпоредбите на чл. 20 ЗЗД и прилагането от съда на въведените с тази разпоредба критерии за тълкуване на договорите, при наличие на спор между страните относно смисъла и съдържанието на конкретни уговорки, относно правната същност и последици на уговорените в договора санкции за неизпълнението им.
С определение № 219/13.04.2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1098 от 31.05.2016г. по гр. дело № 318/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в обжалваната му част.
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е в размер 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба – за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ? от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Предвид обстоятелството, че обжалваемият интерес е в размер 47 100 евро с левова равностойност 92 119,59 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 2 470,19 лв., фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството, че в изложението към касационната жалба е поставен само един материалноправен въпрос, настоящият съдебен състав счита, че определението на ВКС трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 3 000 лв., т. е. със сумата 4 400 лв. Без значение за настоящото производство е в какъв размер е било уговорено адвокатското възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производства и какъв размер от тях е присъдил първоинстанционният и въззивният съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 219/13.04.2018г. по настоящото т. дело № 2391/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които касаторът Р. А. Н. от [населено място] следва да заплати на [фирма] от 7 400 лв. на 3 000 лв. /три хиляди лева/, т. е. със сумата 4 400 лв. /четири хиляди и четиристотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.