О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
С. 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2030 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. Е. К., майка и законна представителка на К. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З.-П. против въззивно определение № 4093 от 20.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 1662 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 7.12.2017г. по гр.д. № 6424/2016г. на Софийски районен съд за връщане на подадената въззивна жалба, на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК, поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса. Счита постановеният акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за администриране на подадената жалба.
Жалбоподателят се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, пред вид приложеното доказателство – платежно нареждане от 15.11.2017г.,от което е видно че своевременно са били изпълнени дадените указания за внасяне на държавна такса от 140лв. „за въззивна жалба по д.№ 6424/2016г.на СРС”.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че определението не е неправилно, тъй като задължението на страната е било не само да внесе изискуемата се държавна такса, но и да представи доказателствата за това пред съда, а последното не е направено своевременно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
След постановяване на първоинстанционния акт, К. Х. К. чрез своята майка и законна представителка е подал въззивна жалба, която с разпореждане от 6.11.2017г. е оставена без движение. От разпореждането става ясно, че констатираната нередовност – е липса на внесена държавна такса, поради което се дава на страната „едноседмичен срок за внасяне по сметка на СГС на 140лв.такса”.
Указанията са съобщени на страната на 13.11.2017г., чрез процесуалния й представител.
С разпореждане от 5.12.2017г., СРС е върнал въззивната жалба, поради неизпълнение на дадените указания.
Последвала е частна жалба, по която СГС се е произнесъл с определение № 4093 от 20.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 1662 по описа за 2018г., като е потвърдил разпореждането на СРС. Мотивът е липса на представени доказателства за изпълнение на дадените указания, независимо, че на страната са били съобщени съответните неблагоприятни последици. Съдът е констатирал липса на приложено платежно нареждане и пред въззивната инстанция, удостоверяващо изпълнение на указанията.
Това определение е обжалвано с настоящата частна жалба, към която – пред настоящата инстанция е приложено и платежно нареждане от 15.11.2017г., удостоверяващо че на посочената дата – Веря К. /майка и законна представителка на К. Х. К./ е внесла по сметка на СГС сумата от 140лв., като посоченото основание е: „държавна такса за въззивна жалба по дело № 6424/2016г. на СРС”.
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение, от наличието на предпоставките по чл.280 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице посоченото от жалбопадателя основание по чл.280 ал.2 ГПК, защото постановеният от въззивният съд е очевидно неправилен. Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които въззивният съд е посочил, че страната е била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал надлежни указания на страната. Съгласно установената съдебна практика /например определения по чл.274 ал.3 ГПК с № 474 по ч.гр.д.№ 418/2009г. на ІІ г.о., № 324 по ч.гр.д.№ 4841/2013г. на ІІ г.о., № 54 по ч.гр.д.№ 4897/2018г. на ІІІ г.о./, един от основните принципи на гражданския процес /по чл.7 ГПК/, изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения. Когато съдът оставя без движение подадена жалба и дава срок за отстраняване на констатирани от него нередовности, той може да приложи чл.262 ал.2 т.2 ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения. В конкретния случай това не е направено. Видно от разпореждане от 6.11.2017г., СРС е дал указания за „внасяне по сметка на СГС на 140лв.такса”. Така дадените указания са изпълнени от страната, която е получила съобщението на 13.11.2017г. и ведно от представеното платежно нареждане, в предоставеният й 7-дневен срок, – на 15.11.2017г. е внесла сумата. Съдът не е указал на страната да представи платежно нареждане в деловодството на съда. При липса на изрично дадени в този смисъл указания, съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. Дадените указания за представяне на внесената държавна такса в деловодството на съда няма и съответно липсва подобно неизпълнение от страна на жалбоподателя. Изложеното налага отмяна на обжалвания и на потвърдения с него акт и пред вид наличното по делото платежно нареждане за внасяне на изискуемата се такса, връщане на делото на районния съд за администриране на подадената въззивна жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от В. Е. К., майка и законна представителка на К. Х. К. от [населено място] против въззивно определение № 4093 от 20.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 1662 по описа за 2018г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 4093 от 20.02.2018г. по в.ч.гр.д. № 1662 по описа за 2018г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 7.12.2017г. по гр.д. № 6424/2016г. на Софийски районен съд за връщане на подадената въззивна жалба и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за администриране на подадената жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.