ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
София,08.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4144 по описа за 2015 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу въззивното решение № 9 от 18.2.2015 г, постановено по гр.дело № 336/14 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав, с което отменено решение № 239/14.8.14 г по гр.дело № 1010/13 г по описа на Бургаски окръжен съд, като е обявен за относително недействителен спрямо Т. Т. А. договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /№/ , т./№/, рег./№/, дело /№/ на нотариус А. Н., с който Л. Г. В. е продала на М. Г. В. ? ид.част и е отхвърлен иска до размера на ? ид.част.В частта, с която искът е уважен по чл.135 ал.2 от ЗЗД за останалата ? ид.част от имота възивния съд е потвърдил решението на първостепенния.
Касаторът Т. Т. А.-ищец в съдебното производство обжалва въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, а касаторът К. В.-ответник обжалва решението в частта, с която искът е уважен.
В касационните жалби се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и от материалния закон.
Страните взаимно обжалват подадените касационно жалби.
Ответниците Л. Г. В. и М. Г. Б. не вземат становище по същите.
Жалбите са подадени в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
От данните по делото се установява следното :
Т. Т. А. е предявила срещу К. Т. В. /неин брат/, Л. Г. В. /негова съпруга/ и М. Г. Б. /дъщеря на ответницата В./ иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо нея на покупко-продажбата, извършена на 11.3.2013 г и обективирана в нотариален акт № 41, том 1, рег.№ 770, дело 38/2013 г, по силата на която К. Т. В. и Л. Г. В., в качеството си на собственици в режим на съпружеска имуществена общност, са продали на М. Г. Б. самостоятелен обект-жилище в сграда с идентификатор 67800.502.469.3.8, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], с адрес : [улица], ет.2, ап.8, находящ се в сграда № 3, с площ от 45, 60 кв.м.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 4.2.2013 г Окръжен съд-Пловдив, ГО, 22 състав е издал изпълнителен лист, видно от който К. Т. В. е осъден да заплати на Т. Т. А. сумата 30 546, 50 лв, съставляващи равностойност, дължима по развален договор с ищцата за ? ид.част от правото на собственост върху недвижим имот, както и сумата 5 264, 27 лв разноски, по делото.На 12.2.2013 г А. е подала заявление за образуване на изпълнително дело.На 11.3.2013 г К. В. и съпругата му Л. В. в качеството си на собственици в режим на съпружеска имуществена общност са продали на М. Б. чрез пълномощника й Любка В. описания в исковата молба недвижим имот.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от правна страна, че сделката несъмнено е увреждаща кредитора, тъй като намалява общото имущество на длъжника, което служи за обезпечаване на дълга.Приел е, че видно от представения нотариален акт за собственост, имотът представлява съпружеска имуществена общност, а описаното в изпълнителния лист задължение е личен дълг на съпруга.Затова при постановяване на положително решение, сделката е недействителна единствено по отношение на кредитора на прехвърлителя, но правата, прехвърлени от съпруга-недлъжник се запазват.Съгласно чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД при възмездна сделка като покупко-продажбата, третото лице също следва да е знаело за увреждането на кредитора, за да бъде успешно проведен иска.В разглеждания случай купувач по сделката е дъщерята на съпругата-недлъжник.Несъмнено продавачът и купувачът се намират в близки отношения, но те не са в степените на родство, за които по ал.2 от чл.135 от ЗЗД е създадена законова презумпция за знание.Затова в тежест на кредитора-ищец е доказването на това обстоятелство.За доказване на знание у третото лице-купувач-М.Б. ищецът е представил нотариално заверена декларация и пълномощно от консулската служба в българското посолство в Л., Великобритания.Пълномощното подробно описва сделката, за която е упълномощена ответницата Л. В..Това свидетелства за знание за дълга на ответника К. В.-съпруг на упълномощената.За очевидна е приета близостта по време между узнаването от страна на В. за дълга към сестра му и двете последващи разпоредителни сделки с процесния имот-първата от март, а втората от април 2013 г.След като ответника В. е узнал за дълга към кредитора през м.февруари 2013 г, съпругата му Л. В. е получила от дъщеря си ответницата Б. декларация и пълномощно със заверка на подпис от 21.2.2013 г от консулската служба на посолството в Л.. Сделката е извършена на 11.3.13 г, а описаните като приложени към нотариалния акт скици и други документи са с дата на издаване 7.3.2013 г, т.е нито един от документите, представени пред нотариуса / с изключение на правоустановяващите собствеността актове/ не е с дата, предхождаща узнаването от К.В., че дължи на кредитора конкретна сума.По втората сделка, с купувач свидетелката Д., същите документи носят дата на издаване от [община] и други институции-11 и 12 април 2013 г, като самата сделка е изповядана на 12.4.2013 г.Купувачът Д. е братовчедка на ищцата Т. А. и ответника К. В. и потвърждава в показанията си, че именно от последния е узнала за намерението за продажба и е била потърсена за съдействие да намери купувач за имота, но след като завела двама души за оглед решила да го закупи тя.Пред съда Д. е потвърдила, че до деня на сделката не е познавала ответницата Б., което сочи, че преговорите за продажбата са водени с някой друг, а не със собственика на имота.Така описаните последователно факти в своята взаимна връзка логично водят до несъмнен извод, че ответницата Б., с която В. са договаряли е знаела за увреждането, което в резултат на сделката понася ищцата-кредитор.Гореизложените факти и по-специално кратките срокове между узнаването от длъжника и подготовката на сделките и тяхното извършване, родствената връзка със съпруга на длъжника и подготовката на сделките и тяхното извършване, както и родството на с длъжника с последващия купувач, когото Б. не е познавала до деня на сделката са мотивирали съда да приеме наличие за знание за увреждането и у третото лице.Поради изложените съображения искът е уважен до размера на ? от сделката а за останалата ? ид.част е отхвърлен като неоснователен.
По жалбата на касатора- ищец.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК, приложено към касационната жалба е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Формулирани са следните въпроси :
1/Материалноправен.Може ли да бъде СИО недвижим имот, придобит по време на брака от длъжника-ответник по делото, чрез трансформация на имущество придобито по наследство и делба.
2/Процесуалноправен.Длъжен ли е съдът при предявен иск по чл.135 от ЗЗД да изследва начинът/способът на придобиване на недвижим имот, с оглед възможността относителната недействителност да бъде прогласена за цялата разпоредителна сделка, а не за идеална част от нея, при положение, че длъжникът е физическо лице, не е едноличен търговец нито е ограничено отговорен съдружник.
По жалбата на касатора- ответник.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
1/Подържа се, че процесуалноправният въпрос за доказването на знание от страна на длъжника за увреждащия характер на сделката е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, а именно : решение № 326/20.12.12 г по гр.дело № 177/12 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 218/11.10.2013 г по гр.дело № 1778/13 г на ВКС, ГК, Трето ГО.
По жалбата на касатора-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от СК от 2009 г и чл.19 ал.1 от СК /1985 г-отм/, вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.Лично имущество съгласно чл.22 ал.1 от СК /2009 г/ и чл.21 от СК /отм/ са вещни права, придобити преди брака, както и по време на брака по наследство и дарение.Тези вещи принадлежат на съпруга, който ги е придобил.Не може да бъде СИО имот, придобит с лично имущество на съпруга от преди брака, в което другия съпруг няма принос.Съгласно ППВС № 5 от 31.101972 г на ППВС е прието, че въпросът дали един недвижим имот, движима вещ или право върху вещ са придобити по време на брака се решава с оглед момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост, съобразно общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.Мотивите на въззивното решение са постановени в противоречие с посочената задължителна практика, доколкото имот, придобит преди брака със средства получени по наследство и делба е признат за съпружеска имуществена общност.
Въпросите, формулиране от касатора са обусловили решаващите изводи на съда и са от значение за крайния изход на спора поради което по тях следва да бъде допуснато касационно обжалване съответно на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
По жалбата на касатора-ответник.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/Процесуалноправният относно доказването на знание за увреждани у контрахента на длъжника по чл.135 ал.1 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.Подържа се, че в разглеждания случай не е проведено нито пълно, нито косвено доказване на факта на за знание у лицето-купувач по атакуваната сделка.
Приложени са съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика :
– Решение № 326/20.12.12 г по гр.дело № 177/12 г на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение.
– Решение № 218/11.10.2013 г по гр.дело № 1778/13 г на ВКС, Трето ГО
2/Налице ли е правен интерес от провеждане на П. иск в случаите на последващо възмездно прехвърляне от лицето, с което длъжникът е договарял, на трето добросъвестно лице, преди вписване на исковата молба по чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Твърди се наличие на противоречива практика.Представени са следните съдебни актове :
-Решение № 639/6.10.2010 г по гр.дело № 754/09 г на ВКС, Четвърто ГО
-Решение № 19516/29.12.2014 г по гр.дело № 14639/13 на СГС
– Решение № 19255/18.12.2014 г по в.гр.дело № 16133/13 г на СГС.
По първия от поставените въпроси :
С решение № 326/20.12.12 г по гр.дело № 177/12 г на ВКС, ГК, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК е разгледана хипотеза, в която обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице, като е прието, че за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор.Прието е, че за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск, като от значение за успешното му провеждане е знанието на купувача по възмездната сделка, което подлежи на пълно доказване от страна на ищеца.
С решение № 218/11.10.2013 г по гр.дело № 1778/13 г на ВКС, Трето ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно начина и доказателствените средства въз основа на които следва да се установи знанието на длъжника и лицата, с които е договарял за увреждане на кредитора, като предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД и по-специално дали знанието за увреждане следва да се установи с преки доказателства или е възможно да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание.С цитираното решение е прието, че знанието на приобретателя на недвижим имот за увреждане на кредитора подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства.Доказването не е необходимо да е пълно и главно.При липса на преки доказателства, доказването може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в тяхната взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му.За наличието на знание е достатъчно приобретателя по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори от стойността на имота.
Въззивният акт е изцяло съобразен с мотивите на второто решение, което е постановено именно по релевантния за настоящия случай процесуалноправен въпрос.В разглеждания случай всички относими към спора факти и събраните относно тях доказателства са преценени от решаващия съд в тяхната последователност и взаимовръзка, като в този смисъл са изложени подробни мотиви.Обсъдено е, че ответникът В. е узнал за дълга към кредитора през м.февруари 2013 г ; съпругата му-ответницата В. е получила от дъщеря си-ответницата Б. декларация и пълномощно със заверка на подпис от консулската служба от 21.2.2013 г ; увреждащата сделка е извършена на 11.3.2013 г, а описаните в нотариалния акт документи са издадени на 7.3.13 г.Т.е нито един от издадените документи не е с дата, предхождаща узнаването.Прието е също, че купувачът по втората сделка е братовчедка както на ищцата, така и на ответника В. и именно от последния е узнала за намерението за продажба.Гореизложените факти и по-специално кратките срокове между узнаването от длъжника и подготовката на сделките и тяхното извършване, родствената връзка със съпругата на длъжника В., както и родството на длъжника с последващия купувач са мотивирали съда по категоричен начин да приеме наличието за знание за увреждане и у третото лице.Знанието за увреждане, установено по косвен начин с помощта на всички допустими доказателствени средства, е прието за несъмнено.Липсва противоречие с представените съдебни актове, съставляващи задължителна съдебна практика, поради което по поставения въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
По втория въпрос.
Въззивният съд е приел, че по делото е установено последващо прехвърляне на имота, с договор за продажба от 12.4.2013 г, сключен преди вписване на исковата молба.Прието е , че купувачът по тази сделка не е страна по настоящото дело и по отношение на него не могат да се разглеждат оспорвания за валидността на сделката, от която черпи права.Тъй като съдът не е разгледал в мотивите си валидността на последващата сделка, то поставеният от касатора въпрос и приложената с изложението практика са неотносими.Въпросът не е обусловил крайния изход на спора, поради което по него не може да се допусне касационен контрол.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 18.2.2015 г, постановено по гр.дело № 336/14 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав по касационната жалба на ответника К. Т. В..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 18.2.2015 г, постановено по гр.дело № 336/14 г на Бургаски апелативен съд, Граждански състав по касационната жалба на ищцата Т. Т. А..
ЗАДЪЛЖАВА същата в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса във връзка с разглеждане на касационната й жалба по същество, в размер на 340 лв по сметка на ВКС.При неизпълнение на това задължение производството по делото ще бъде прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.