О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 08.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3170/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 96 от 03.04.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Окръжен съд- Перник е обезсилено решение № 379 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 2327/2015 г. на Районен съд- Перник, поправено с решение от 28.09.2016 г. и решение от 11.11.2016 г.
– в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. С. против С. Н. З., М. А. С. и Н. Г. С. искове с правно основание чл. 76 ЗН за обявяване на относителна недействителност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, т.ІІІ, дело № 481/2014 г., както и в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. С. против С. Н. З., Г. Н. Г. и А. Н. Г. искове с правно основание чл. 76 ЗН за обявяване за относителна недействителност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 131, т.ІІІ, дело № 509/2014 г., и е прекратено производството по тези искове.
– в частта, с която е постановено решение по отношение на С. Н. З. по предявените от С. Г. С. искове за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 131, т.ІІІ, дело № 509/2014 г., и на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100, т.ІІІ, дело № 481/2014 г.
– в частта, с която са отхвърлени за разликата над 2/6 ид. части до 4/6 ид. части от недвижимия имот предявените от С. Г. С. против М. А. С. и Н. Г. С. инцидентни установителни искове за обявяване на нищожност поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100/2014 г., и в тази част производството по делото е прекратено.
– в частта, с която са отхвърлени за разликата над 2/6 ид. части до 4/6 ид. части от недвижимия имот предявените от С. Г. С. против Г. Н. Г. и А. Н. Г. инцидентни установителни искове за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 131/2014 г., и в тази част е прекратено производството по делото.
С въззивното решение е потвърдено решението на Районен съд- Перник в останалата му част:
– с която са отхвърлени предявените от С. Г. С. против М. А. С. и Н. Г. С. искове за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100/2014 г., до размер на 2/6 ид. части, и против Г. Н. Г. и А. Н. Г. за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 131/2014 г., до размер 2/6 ид., поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и привидност,
-в частта, с която е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор 55871.509.1183 по КККР на [населено място], съставляващ УПИ ХХVІ-3467 в кв. 65 по плана на [населено място], заедно със застроените в този имот сграда с идентификатор 55871.509.1183.1, на два етажа, със застроена площ 70 кв.м, сграда с идентификатор 55871.509.1183.2, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., М. А. С. и Н. Г. С., при права: по 1/6 ид. част за С. С. и С. З. и 4/6 ид. части в режим на СИО за М. и Н. С..
-с която е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ парцел ХVІІ-4 в кв. 8 по регулационния план на селото, с площ по скица 530 кв.м, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., Г. Н. Г. и А. Н. Г., при права по 1/6 ид. част за С. С. и С. З., и по 2/6 ид. части за Г. Г. и за А. Г..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. Г. С. чрез неговия пълномощник адв. К. Б.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да изследва всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба, и да изложи мотиви за тях. 2/ Следва ли съдът, когато препраща към мотивите на първата инстанция, да изложи собствени съображения и да формира становище относно спорното право и приетите от него за доказани факти и обстоятелства и за неосъществилите се такива, както и да изложи свои мотиви относно твърденията и възраженията във въззивната жалба. 3/ Може ли сънаследник, който не се е разпоредил с наследственото си имущество, да направи възражение по чл. 76 ЗН на собствено основание, или това възражение се определя от качеството му на наследник на разпоредилия се сънаследник. 4/Допустимо ли е съсобственик да предяви на собствено основание иск за нищожност на прехвърлителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята идеална част от съсобствената вещ в полза на трети лица, или може да упражни това право само до размера на наследствените си права. 5/ Налице ли е нищожност поради накърняване на добрите нрави на сделка, с която е извършено прехвърляне на недвижим имот срещу движима вещ, когато стойността на прехвърлената в замяна движима вещ е 15-20 пъти по – малка от стойността на недвижимия имот, така, че на практика липсва насрещна престация и не е предвидено парично уравнение. 6/ Допустимо ли е приложението на чл. 76 ЗН при съсобственост, възникнала при смърт на единия от съпрузите, за имот придобит в режим на СИО, по отношение на наследствения дял на починалия съпруг.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Г. Н. Г., А. Н. Г., М. А. С. и Н. Г. С. изразяват становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, че жалбоподателят в настоящото производство С. Г. С. е наследник по закон на В. С. Г. и на Г. С. Г., които са били съпрузи. Същите са били собственици на поземлен имот с идентификатор 55871.509.1183 с площ 366 кв.м, находящ се в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда и второстепенни постройки, както и на УПИ ХVІІ-4 в кв. 8 по РП на [населено място], общ. Радомир, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения.
В. С. Г. е починала през 2001 г. и е оставила за наследници своя съпруг Г. С. Г., и две деца- жалбоподателят С. Г. и дъщеря В. Г. С..
С договор за замяна, сключен на 20.11.2014 г. Г. С. Г. прехвърлил на ответниците М. А. С. и Н. Г. С. собствените си 4/6 ид. части от поземления имот [населено място], и от построените в него сгради, като си запазил правото да ползва имота докато е жив. Посочено е в нотариалния акт, че данъчната оценка на прехвърления недвижим имот е 39 682 лв. В замяна приобретателите на имота му прехвърли собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Бора” със застрахователна оценка 10 000 лв.
С договор за замяна, сключен на 17.12.2014 г. Г. Г. прехвърлил на Г. Н. Г. и на А. Н. Г. притежаваните от него 4/6 идеални части от поземления имот и постройките в [населено място], като си запазил правото пожизнено да ползва имота. Данъчната оценка на този имот е 2029 лв. В замяна приобретателката Г. Н. Г. прехвърлила на продавача собствения си лек автомобил марка ” Фиат Стило” със застрахователна оценка 9 000 лв., а приобретателката А. Г. му прехвърлила лек авттомобил марка ” Ауди А 4” със застрахователна оценка 2 000 лв.
С писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 22.12.2014 г., Г. С. продал И. Г. И. лекия автомобил марка „Фолксваген бора” за сумата 1 000 лв. С друг договор от 05.01.2015 г. му продал лекия автомобил марка „Ауди А 4 Авант 1.9 ТДИ” за сумата 500 лв. С договор от същата дата продал на Г. П. А. лекия автомобил марка „Фиат Стило” за сумата 500 лв.
Г. С. Г. е починал на 12.01.2015 г.
С исковата молба ищецът е предявил против ответниците М. и Н. С. и против А. и Г. Г. инцидентни установителни искове за обявяване за нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД на сключените с тях договори за замяна, с които наследодателят му е прехвърлил притежаваните от него 4/6 идеални части от двата имота, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави. При условията на евентуалност е предявил иск за обявяване на двете сделки за относително недействителни спрямо него на основание чл. 76 ЗН.
За да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която са били отхвърлени предявените против М. и Н. А. и против Г. и А. Г. инциденти установителни искове за обявяване нищожност на договорите за замяна за разликата над 2/6 до 4/6 ид. части от прехвърлените недвижими имоти, въззивният съд е приел, че като наследник на прехвърлителя ищецът може да атакува сделките само до размера на своята наследствена част, тъй като не е легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК, да предявява пред съд чужди права- в случая на другия сънаследник.
Относим към тези изводи на въззивния съд е поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос № 4 – допустимо ли е съсобственик да предяви на собствено основание иск за нищожност на прехвърлителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята идеална част от съсобствената вещ в полза на трети лица, или може да упражни това право само до размера на наследствените си права. Въпросът се явява обусляващ изхода на спора, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е изяснен в съдебната практика. Приема се, че правото да се иска установяване недействителност на сделка е имуществено и се наследява от всеки от наследниците до размера на наследствената му част. Поради това всеки от наследниците може да упражни това право до размера на наследствените си права, тъй като законът не допуска предявяване на чужди права пред съд, освен в изрично предвидените в закона случаи. Наличието на трайно установена съдебна практика в този смисъл изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса допустимо ли е приложението на чл. 76 ЗН при съсобственост, възникнала при смърт на единия от съпрузите, за имот придобит в режим на СИО, по отношение на наследствения дял на починалия съпруг. Този въпрос също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С ТР № 1 от 2004 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС се прие, че нормата охранява интересите на сънаследниците по отношение на общите вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса. Поради това разпоредбата на чл. 76 от ЗН е приложима само за актове на разпореждане, извършени с наследствена вещ, но не и по отношение на съсобственост, възникнала на други основания или в резултат на повече от един юридически факт, защото в тези хипотези целта на чл. 76 ЗН – имотът да остане в наследствената маса и да бъде поделен само между наследниците, не може да бъде постигната. При делба на съсобственост, възникнала в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, както е в случая, преживелият съпруг е съсобственик на идеална част от вещта на собствено основание и може да се разпорежда с тази част без ограничения. С приемането на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС постановките на т.2 от ТР № 72/86 г. на ОСГК на ВС, според които разпоредбата на чл. 76 ЗН намира приложение за наследствения дял на преживелия съпруг, са обявени за изгубили сила.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за обявяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на двата договора за замяна, от които черпят права ответниците М. С. и Н. С., и А. Г. и Г. Г.. За да потвърди същото въззивният съд е приел, че за да е осъществено това основание за нищожност, е необходимо практически да липсва насрещна престация на една от страните. Приел е, че в случая такава липса не е налице, тъй като наследодателят на ищеца е получил в замяна леки автомобили и си е запазил правото да ползва пожизнено прехвърления имот. В решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че понятието „добри нрави” предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В посоченото решение е цитирано решение № 615 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/09 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието наличие на пълна нееквивалентност на двете престации по договор за продажба на недвижим имот при цена 12 пъти по- ниска от действителната му пазарна цена. В случая въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателя за очевидна нееквивалентност на насрещните престации с оглед действителната пазарна цена на недвижимите имоти и на прехвърлените в замяна движими вещи. По този начин съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба, и същевременно се е отклонил от установените в съдебната практика критерии, с оглед на които са преценява еквивалентността на насрещните престации. Това обосновава основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси за задължението на съда при постановяване на решението да изследва всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и всички доводи и възражения, въведени с въззивната жалба, и да изложи мотиви за тях, и по въпроса дали е налице нищожност поради накърняване на добрите нрави на сделка, с която е извършено прехвърляне на недвижим имот срещу движима вещ, когато стойността на прехвърлената в замяна движима вещ е 15-20 пъти по – малка от стойността на недвижимия имот.
Предвид обуславящото значение на инцидентните установителни искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД по отношение на квотите на съсобствениците, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и в частта, с която е допусната делба на двата имота.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 03.04.2017 г. по в.гр.д. № 51/2017 г. на Окръжен съд- Перник в частта, с която е потвърдено решение № 379 от 22.04.2016 г. по гр.д. № 2327/2015 г. на Районен съд- Перник, поправено с решение от 28.09.2016 г. и решение от 11.11.2016 г. в частта, с която:
– са отхвърлени предявените от С. Г. С. против М. А. С. и Н. Г. С. искове за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 100/2014 г., до размер на 2/6 ид. части, и против Г. Н. Г. и А. Н. Г. за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 131/2014 г., до размер 2/6 ид., поради противоречие с добрите нрави.
– е допусната съдебна делба на ПИ с идентификатор 55871.509.1183 по КККР на [населено място], съставляващ УПИ ХХVІ-3467 в кв. 65 по плана на [населено място], заедно със застроените в този имот сграда с идентификатор 55871.509.1183.1, на два етажа, със застроена площ 70 кв.м, сграда с идентификатор 55871.509.1183.2, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., М. А. С. и Н. Г. С., при права: по 1/6 ид. част за С. С. и С. З. и 4/6 ид. части в режим на СИО за М. и Н. С..
– е допусната съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ парцел ХVІІ-4 в кв. 8 по регулационния план на селото, с площ по скица 530 кв.м, заедно с построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда, селскостопански постройки и други подобрения, между съделителите С. Г. С., С. Н. З., Г. Н. Г. и А. Н. Г., при права по 1/6 ид. част за С. С. и С. З., и по 2/6 ид. части за Г. Г. и за А. Г..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 75 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.
След изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: