О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр. София, 11.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 242 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Н. против решението на Окръжен съд – П. , постановено на 12.10.2009 година, по гр.д. №509/2009 година, с което е потвърдено решението на Районен съд – П. , постановено по гр.д. № 2784/2008 г. на 14.04.2009 година. С последното са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от Н. Й. Н. за прекратяване на ограничено вещно право на ползване и заплащане на консумативни разноски за ползуването на вещта, върху която е учредено правото на ползване.
Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по нея.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, предвид обжалваемия интерес /удостоверение за данъчна оценка над 1000 лева/.
За да приеме, че предявения иск за прекратяване на ограниченото вещно право на ползване е неоснователен, въззивния съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, представляващ жилище в гр. П.. В полза на ответника по делото е учредено ограничено вещно право на ползване върху собствения на ищеца имот. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ответникът не е заплащал консумативи по ползуването на имота, както следва: на „Т” АД сумата 1744,69 лева, за използвана вода – сумата 75,39 лева, както и сумата 12,05 лева лихва за забава върху тази сума. Против ищеца по делото, като собственик на имота е издадена заповед на основание чл.410 от ГПК в полза на „Т” АД, за дължимата сума в размер на 1 194,25 лева, както и за сумата 438,66 лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница по заповедта. Съдът е приел, че ответникът не е изпълнил своите задължения за заплащане на консумативните разноски по ползуването на вещта така, както предвижда разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗС. Приел е, че е налице неизпълнение на ползувателя на съществено негово задължение по ползуването на вещта, но не е налице втората предпоставка за успешното провеждане на иска с правно основание чл.61 от ЗС – да е налице предупреждение от страна на собственика за прекратяването на правото на ползуване поради това неизпълнение. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, събрани с оглед твърдението на ищеца за отправяне на предупреждение, като е приел, че не е доказано отправянето на подобно предупреждение. В тази насока, съдът е отчел липсата на писмени доказателства за отправено предупреждение, както и липсата на категорични гласни доказателства в тази насока, предвид събраните по делото пред първоинстанционния съд свидетелски показания. Поради липсата на една от двете кумулативно дадени предпоставки за успешното провеждане на иска с правно основание чл.61 от ЗС, въззивния съд е приел, че този иск е неоснователен и е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което се отхвърля.
По отношение на втория обективно съединен иск, за присъждане на сумата, който се дължи за заплащане на консумативните разноски по ползуването на вещта, липсва сочене на касационни основания относно допускането на решението на въззивния съд до касационно обжалване в тази част, поради което касационния съд не следва да се произнася.
В изложението на касационните основания липсва формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл при наличието на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Твърди се, че е налице нарушаване на процесуални норми, които са довели до неправилност на решението. Процесуален въпрос е налице тогава, когато съдът се е произнесъл по дължимостта на своите процесуални действия и по законосъобразността на процесуалните действия на първоинстанционния съд, както и когато въззивния съд не е зачел извършени от страните процесуални действия или е зачел ненадлежно извършени такива действия, като може да се приеме, че е налице процесуален въпрос и тогава, когато въззивния съд е процедирал неправилно. Единствения довод в този насока, който може да се извлече от изложението на жалбоподателя е, че според него въззивния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като в тази насока се сочи и съдебна практика на ВС – решения, постановени по реда на отменения ГПК – основание за допускане до касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В случая не е налице противоречие между процесуалните действия на съда в тази насока и представените съдебни решения. Въззивния съд е преценил всички събрани по делото доказателства /в т.ч. и свидетелските показания/, като въз основа на тях е формирал воля относно фактическата обстановка по спора. Така възприетите от съда факти касаят обосноваността на решението на съда, а обосноваността на съдебното решение не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК, а едва след като решението бъде допуснато до касационно обжалване. Доводите на жалбоподателя в изложението на касационната жалба, вън от посоченото по-горе, касаят неправилността и необосноваността /според жалбоподателя/ на съдебния акт, което не е основание за допускане до касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Не се сочи въпрос, който ще е от значение за точното прилагане на закона, предвид позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ,т.3 от ГПК. В тази част, изложението на жалбоподателя на касационните основания отново третира въпросът с необоснованост на съдебното решение, а от друга страна посочването на разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗС не води до наличие на предпоставките за допускане до касационно основание. По приложението на тази законова разпоредба има богата и непротиворечива съдебна практика, което не налага нейното тълкуване, като основание за допускане до касационно обжалване.
По изложението съображения, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на съдебното решение на Окръжен съд – П.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Окръжен съд – П. , постановено на 12.10.2009 година, по гр.д. №509/2009 година, с което е потвърдено решението на Районен съд – П. , постановено по гр.д. № 2784/2008 г. на 14.04.2009 година.
Председател: Членове:1. 2.