ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
София, 18 март 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4505 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 14.05.2008 г. по гр.д. № 514/2008, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 21.12.2007 г. по гр.д. № 1377/2007 за допускане на делба при равни квоти.
Недоволен от решението е касаторът Ч. С. К., представляван от адв. В от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността в производството по допускане на делбата да бъде разгледано възражението за частична трансформация на лично имущество на единия от бившите съпрузи, който е съществен, решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Ж. К. Б., представлявана от адв. З от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатият процесуален въпрос не е разрешен от съда. Разрешен е друг въпрос – за възможността с възражение в делбеното производство да се претендира преимуществен дял.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Разрешен е друг въпрос – за възможността с възражение в делбеното производство да се претендира преимуществен дял, по който съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, която е съобразена от въззивния съд.
Въззивният съд е приел, че в производството по допускане на делбата ответникът претендира преимуществен дял, което е недопустимо след изтичането на преклузивния срок по чл. 30 СК.
С въззивната жалба ответникът е поискал делбата да бъде допусната при квоти 80% за него и 20% за ответницата, тъй като по време на придобиването на имотите тя не е работила и е била изцяло на негова издръжка. Нито във въззивната жалба, нито по-късно ответникът твърди, че в придобиването на делбените имоти той е вложил предбрачно или друго свое лично имущество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 14.05.2008 г. по гр.д. № 514/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.