О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
гр.София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3/2009 година
Производството е по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч”АД /с бивше наименование „Е”АД/, гр. С. срещу въззивното решене на Софийски апелативен съд № 58/23.07.2008 год., постановено по гр.дело № 2118/2007 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 11.07.2007 год. по гр.дело № 3195/2006 год., с което е уважен предявеният от Г. А. Г. от гр. С. отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и е признато за установено по отношение на „Е”АД и „Ч”АД, че ищецът не дължи сумата 12 217,06 лева, представляваща едностранно начислена коригирана стойност на електроенергия за изминал период от м.декември 2003 год. до м.декември 2004 год., извършена на основание на чл.49, ал.1, т.2 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителни мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/ по повод съставени констативни протоколи №№ 0* и 00487 от 16.12.2004 год. за проверка на електромерите обслужващи абоната.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че не е отдадено значение на съставените констативни протоколи, които не са били оспорени, съставени съобразно НППРЕМПП/отм./ послужили като основание за санкционно коригиране на сметките за ползуваната ел.енергия през процесния период съгласно чл.49 и сл. от Наредбата.
В приложение към касационната жалба, като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, които касаят основанията за възникване на спорното вземане и начина на изчисляване на дължимите суми.
Ответникът по касационната жалба Г. А. Г. от гр. С. чрез процесуалния си представител адвокат Р. Доросиев от САК поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивният съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В тази връзка твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличие на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./. Преценявайки законността на извършената от ответника-касатор едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за ел.енергия за изминал период въззивният съд е приел, че приложимите към случая материалноправни норми са тези на Закона за енергетиката, с пар.2 от ПЗР, на който е отменен Закона за енергетиката и енергийната ефективност, въз основа на който е издадена и процесната НППРЕМПП/отм./. Освен това, тълкувайки волята на законодателя по правилата на граматическото тълкуване, САС приема, че в предметния обхват на издадената въз основа на делегираните на МС и МЕЕР правомощия наредба, не се включва създаването на специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество ел.енергия на потребителите за изминал период. Направен е извода, че отсъствието на такава процедура както в ЗЕЕЕ, така и в ЗЕ обуславя неприложимост на сочената от ответника подзаконова разпоредба, противоречаща на по-високите по степен нормативни актове, което води до неправомерност на предприетата от доставчика на ел.енергия корекция.
В тази връзка, въпреки че не е изрично формулиран от касатора, с оглед данните по делото същественият материалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора е свързан с приложението на чл.49, ал.4 на отменената НППРЕМПП и наличието на надлежно предоставено със същата правомощие на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми.
По отношение на така поставения съществен материалноправен въпрос, обаче, не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Неправилно е позоваването на противоречива съдебна практика, тъй като приложените към касационната жалба две съдебни решения на СРС, постановени съответно: на 18.12.2006 год. по гр.дело № 11923/2005 год. и на 16.05.2008 год. по гр.дело № 15797/2007 год., както и решение на СГС от 26.06.2008 год. по гр.дело № 2610/2007 год./за които няма данни, че са влезли в сила/, касаещи аналогични казуси между ответника и други потребители на ел.енергия съдържат идентично разрешение по поставения съществен материалноправен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Нещо повече, на настоящият състав е служебно известно аналогично произнасяне по този въпрос и от различни състави на Търговска колегия на ВКС /напр.решение № 1081/07.02.2008 год. по т.дело № 657/2007 год. на ВКС-ТК, реш. № 641/06.10.2008 год. по т.дело № 287/2008 год./, както и на други съдилища в страната-напр. влязло в сила решение на Апелативен съд В. Търново № 157/09.07.2008 год. по в.гр.дело № 90/2008 год.
Що се отнася до поставените в допълнителното изложение процесуални въпроси свързани с характера на съставените от ответника констативни протоколи и тяхната доказателствена стойност, както и относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, тези въпроси не са съществени, тъй като от тях не зависи изхода на конкретния спор. Освен това по отношение на тези въпроси касаторът не се позовава, нито представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение, поради което на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 58/23.07.2008 год., постановено по гр.дело № 2118/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: