6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
[населено място] ,01,04,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на шестнадесети март,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2521 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 74/09.04.2014 год. по гр.д.№ 65/2014 год. на Ямболски окръжен съд,в частта му с която е потвърдено решение № 668 / 15.11.2013 год. на Ямболски районен съд в частта, в която с последното е уважен предявеният от С. Р. С. против М. Г. А. иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, за сумата от 20 000 лева, претендирана за връщане като дадена на отпаднало основание, предвид разваляне на договора,сключен между ищеца С. С. и наследодателя на ответниците – В. А., действал като ЕТ ”С. – В. С.„.Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.87 ал.1 ЗЗД досежно въпроса кому принадлежи потестативното право за разваляне на договора и притежава ли такова неизправна по същия страна, както и във връзка с допустимо повече от едно основание за разваляне на договора,предвид приетото от съда разваляне на договора и по право. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. Намира необоснован и в противоречие със задължителна съдебна практика извода на съда,за заплатена от ищеца на наследодателя на ответниците сума по сключения предварителен договор, в размер на 26 400 лева, съгласно представената по делото фактура № 23 / 30.09. 2008 година.
Ответната страна – С. Р. С. – оспорва касационната жалба,със съображения по правилността на въззивното решение по същество.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от С. С. обективно , пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД – против ответниците М. А. и П. А., за признаване за установена нищожността на заявения от двете отказ от наследството на починалия съпруг на първата и баща на втората – В. А.,както и с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,предявени както против двете,така и против И. Х., за осъждане всяка от тях да върне на ищеца част от сумата, предоставена от него авансово, по сключен с наследодателя им предварителен договор за покупко-продажба на имот, съответно: 20 000 лева – М. А. и по 5 000 лева – всяка от останалите две ответници . Решението,в частта в която исковете с правно основание чл.26 ЗЗД са отхвърлени спрямо П. А. и И. Х., както и е уважен така предявеният иск против М. А., както и в частта , в която са отхвърлени исковете по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД спрямо последните две , е влязло в сила .
Касационната жалба е подадена от конституираното на страната на ответниците трето лице – помагач [фирма], обосновало правния си интерес от встъпването с обстоятелството,че е кредитор на ЕТ „С. – В. С.„ и в образувано въз основа на изпълнителен титул срещу същия търговец изпълнително производство за събиране на вземането,е придобил като взискател процесния апартамент, въз основа на проведена публична продан.Въззивният съд е счел, че правният интерес на това дружество се изразява в това, че отхвърлянето на исковете срещу ответниците, правоприемници на длъжника му, би го освободило от задължението да внася сума по реда на чл.495 вр. с чл. 459 ал.1 ГПК , припадаща се на обезпечения кредитор – ищеца.
С оглед предмета на касационната жалба от значение са мотивите на въззивното решение в обосноваване извода за основателност на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД против М. А.. За да го уважи, с оглед приета нищожност на отказа на същата от наследството на В. А.,в която част въззивното решение е влязло в сила , въззивният съд е приел, че макар и двете страни да са неизправни – ищеца,като незаплатил първоначалната авансова вноска,а наследодателят на ответниците – като неизпълнил в срок задължението си да построи и прехвърли собствеността на процесния апартамент – всяка от тях може да развали сключения договор по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД, като същевременно е коментирал като значимо обстоятелството,че неизпълнението на наследодателя не е било обусловено от неизпълнението на ищеца.Приел е,че с оглед осъществената публична продан на процесния имот, изпълнението е и невъзможно, поради което договорът е развален и по право.Съдът е приел за доказано получаването от наследодателя на ответниците на сумата от 26 400 лева, въз основа на данъчна фактура № 23/30.09.2008 год.,двустранно подписана, удостоверяваща самото плащане,тъй като друга насрещна престация,подлежаща на получаване към момента на съставянето й няма, както и предвид установено от съдебно-счетоводна експертиза осчетоводяване на същата фактура от получателя на плащането – ЕТ „ С. – В.С.„ , включването й в дневника за продажба и в справки – декларации по ЗДДС. Съдът изрично е посочил,че наред със събраните доказателства, главните страни в процеса не спорят относно факта на получаване на сумата.В тази връзка следва да се посочи, че отговор на исковата молба от ответницата М. А. изобщо не е постъпвал, а останалите две ответници са оспорвали заплащането на пълната претендирана сума от 62 000 лева,без изрично да са оспорвали истинността на фактура № 23/30.09.2008 година.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1/Двустранно подписана фактура,включена в дневника за продажби по ДДС на търговеца и в справка – декларация на същия по ЗДДС, доказва ли извършено плащане по нея ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика, постановени по реда на чл.290 ГПК решения: № 81 по т.д.№ 675 / 2009 г. на ІІ т.о.ВКС, № 114 по т.д.№ 255/ 2012 год. І т.о. ВКС, № 212 по т.д.№ 696 / 2012 год. на І т.о.ВКС и реш. № 42 по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС; 2/Може ли неизправна страна по договора да го развали по реда на чл. 87 ЗЗД ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие с реш. № 63 по т.д.№ 1133/ 2011 год. на І т.о. ВКС, реш.№ 47 по т.д.№ 706/2010 год. на ІІ т.о. ВКС, реш.№ 251 по гр.д.№ 1002/2011 год. на ІІ т.о.ВКС; 3/ Възможно ли е един договор да бъде развален едновременно на две основания, по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 4/ Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с реш.№ 401 по гр.д.№ 327 /2011 год. на ІІІ г.о. ВКС , реш.№ 101 по гр.д.№ 70 / 2011 год. на І г.о. на ВКС и реш.№ 149 по гр.д.№ 1084 / 2011 год. на ІІІ г.о. на ВКС .
Първият от въпросите не покрива изискването за правен, тъй като е формулиран в несъответствие с доказателствената стойност на фактура № 23 / 30.09.2008 год., съдържаща неизгоден за подписалата я страна – наследодателя на ответниците – факт на получено плащане,доколкото същата не е издадена за получаване на друга,различна престация,а съдържа волеизявление за „получаване„.С това й съдържание,за доказателствената й стойност е достатъчна недоказаната неавтентичност на подписа на представляващ получателя на плащането или недоказаната неистинност на признатото от същия в документа плащане,за които обстоятелства доказателствена тежест биха носили ответниците. Отделно стои въпроса,че формално тази истинност не е била и оспорена в преклузивния за това срок,вкл. от третото лице – помагач , настоящ касатор.В този смисъл, заключението на счетоводната експертиза за осчетоводяването на фактурата от наследодателя на ответниците, включването й в дневниците за продажби и в справките – декларации по ЗДДС, няма решаваща за извода на съда доказателствена стойност. Впрочем, цитираната от касатора съдебна практика в обосноваване на този въпрос,касае напълно различен предмет на правен спор,а именно – търсимо от изпълнителя по договор плащане,чието основание и изискуемост се доказва с факта на осчетоводяване фактурата,материализираща изпълнение на насрещното задължение по двустранния договор,при това осчетоводяване от купувача, т.е. от дължащия цената.В спорната фактура всичко което се уговаря,респ. предава и приема е дължимата авансово сума. Поради това, дори да би се счел за правен, въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната практика. Вторият от въпросите е формулиран несъответно на обстоятелствата,мотивирали съда да приеме право на ищеца да развали договора,макар и бидейки неизправна страна по него.Потестативното право на разваляне е обосновано кумулативно с неизправността и на ответника, както и с факта на липсващ между насрещните задължения, спрямо които всяка от страните е в забава, конекситет. С оглед това, въпросът не отговаря на характеристиката на правен, включен в предмета на спора и отговор на какъвто, с това му именно, ограничено и некоректно спрямо възприетото от съда, съдържание, да е обосновал решаващите изводи на въззивния съд.Дори да би се приело, че удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал. 1 ГПК , въпросът не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с цитираните решения, които са задължителна съдебна практика единствено досежно дадения с тях отговор на правен въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване,с определението по чл.288 ГПК.Дадените разрешения касаят различни от настоящия аспекти на неизправност на кредитора и предпоставки за упражняване на правото на разваляне по реда на чл.87 ал.1 или ал.2 ЗЗД. Досежно правото на всяка от неизправните страни да развали договора е постановено решение по реда на чл. 290 ГПК-№ 151 / 09.12.2014 год. по т.д.№ 1970 / 2013 год. на І т.о. ВКС, с което настоящото въззивно решение не конфронтира, съобразявайки именно обстоятелството, че забавата на ищеца не е от естество да освободи ответника от последиците на собствената му забава, поради липса на обусловеност в изпълнимостта на задължението на последния от задължението на ищеца.
Третият от поставените въпроси не е свързан с решаващ за въззивното решение в обжалваемата му,при това от третото лице – помагач на ответниците част, доколкото не е формулиран въпрос относим изобщо към предпоставките за развалянето, при това във всяка от хипотезите – по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД и по реда на чл.89 ЗЗД .На какво основание би бил действително развален договора между ищеца и наследодателя на ответниците,за третото лице – помагач е ирелевантно, доколкото правният му интерес е от осуетяване на самото връщане на даденото на отпаднало основание.Действителното основание за развалянето е от значение за страните по договора, с оглед евентуални претенции по чл.88 вр. с чл. 82 ЗЗД , несъвместими с развалянето по право. Следователно и тук въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК ,а и не се явява обоснован в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК единствено с формалното цитиране на нормата.Не е посочена, съгласно задължителните указания на т.4 от ТР № 1/ 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,непълна, неясна или противоречива правна норма,чието тълкуване да е породило противоречива съдебна практика,нито е доказана нужда от преодоляване на еднозначна,непротиворечива съдебна практика,предвид промяна в обществените отношения или изменение на законодателството, с цел точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Четвъртият от формулираните въпроси е зададен като въпрос по правилността на решението,с оглед основанията по чл.281 т.3 ГПК различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК . Впрочем, с оглед поясненията на страната, въпросът е инспириран от обосноваване извода на съда, досежно доказаност на плащането на сумата от 26 400 лева, с факта, че главните страни, в частност ответниците, не са оспорвали това конкретно плащане. Както се посочи по-горе, действително не е налице оспорване от страна на ответниците на истинността на представената фактура № 23 / 30.09.2008 год.,в качеството й на частен свидетелстващ документ, досежно удостоверено в същата получено плащане от наследодателя на ответниците,като извършено от ищеца в изпълнение на сключения помежду им договор.Други несъобразени от въззивният съд факти и доводи на страните, настоящият състав не констатира, нито са посочени от касатора.Следователно, дори да не би бил зададен по правилността на въззивното решение,а с оглед несъответно,според страната, на вложения от законодателя смисъл прилагане от въззивния съд на конкретна процесуална норма,въпросът не кореспондира с действителната процесуална позиция на заинтересованата от оспорване факта на плащането страна, съобразена с това й именно, действително съдържание от въззивния съд. Поради това и не е налице пропуск на съда в обсъждането, при това коректното обсъждане на съдържанието на събраните доказателства, нито избирателност – ползването на част от тях, нито е налице обсъждането им без съобразяване на съществуваща помежду им взаимовръзка или пък едностранно и непълно обсъждане на доказателство по релевантен за изхода на спора факт,в каквито аспекти на задължението на съда по чл.235 ал.1 ГПК са дадените отговори на правни въпроси в цитираната съдебна практика.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74/ 09.04.2014 год. по гр.д.№ 65 / 2014 год. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. Р. С., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК, разноски за настоящата инстанция, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :