1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 10.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 548 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ц. В. Р. чрез процесуален представител адв. С. Банкова срещу решение № 51 от 23.02.2012г. по в. гр. дело № 551/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 288 от 21.10.2011г. по гр. дело № 153/2011г. на Габровски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ц. В. Р. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 26 000 лв. – част от сумата 364 000 лв., по чл. 240 ЗЗД като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 1 640 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради съществено процесуално нарушение на чл. 146, ал. 3 ГПК, нарушение на материалния закон – чл. 7 ЗСч в редакцията му от 2004г.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал ясно и точно процесуалноправния или материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 06.07.2004г. наследодателят на ищеца– В. Ц. Р. като [фирма], [населено място] е продал на [фирма], [населено място] търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата 80 000 лв., която купувачът е платил на продавача преди сключване на договора. На 29.07.2004г. цената за продажба на търговското предприятие е променена на сумата 547 307 лв., от която сума е уговорено остатъкът в размер на 467 307 лв. да се изплаща разсрочено на десет годишни вноски, всяка от които платима до 31 декември на съответната година. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно – икономическата експертиза, е направен извод, че общият размер на осчетоводеното задължение от купувача към продавача е в размер 571 674,23 лв. /продажната цена на търговското предприятие в размер 547 307 лв. и краткосрочно задължение в размер 24 367,23 лв./, от която сума е погасена по-голямата част в размер 570 858,82 лв. и е останал неизплатен остатък в размер 815,41 лв. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че липсата на първични счетоводни документи – касови ордери съгласно чл. 7 ЗСч /редакция от 2004г./ не води до извод, че не са извършени плащания, като се е аргументирал с платежното нареждане от 24.04.2007г. и с обстоятелството, че В. Р. като собственик и управител на [фирма] е осчетоводил платените суми в счетоводните справки, оборотната ведомост и годишния отчет на [фирма], и като кредитор е приел изпълнението на ответното дружество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 23.02.2012г. по в. гр. дело № 551/2011г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.