О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
С., 10.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1818 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. Г. М. чрез пълномощника му адвокат Ю. О. и на И. Д. М. чрез пълномощника й адвокат И. Ж. против решение № 371 от 7.12.2015 г., поправено с решение № 19 от 1.02.2016 г., постановени по гр.д. № 493 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което частично е отменено решение № 85 от 25.03.2015 г. по гр.д. № 4688/2013 г. на Районен съд-Добрич и вместо него е постановено друго за възстановяване на основание чл.30 ЗН запазената част на Г. Г. М. от наследството на Г. М. Т., поч.16.11.2007 г., като е намалено извършеното с нотариален акт № 3, том II, дело № 363/1981 г. от Г. М. Т. в полза на Д. Г. М., поч.2.08.2001 г. дарение на апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 до размера на 1/8 ид.ч. от дарения имот и Г. Д. М. и И. Д. М. са осъдени да заплатят на Г. Г. М. по 3753.50 лв. всеки, представляващи стойността на накърнената запазена част в размер на 1/8 ид.ч. от апартамента и първоинстанционното решение е потвърдено в частта за уважаване на предявения от М. И. М. против Г. Г. М., Г. Д. М. и И. Д. М. установителен иск за собственост въз основа на давностно владение върху имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1; за отхвърляне на предявения от Г. Г. М. против Г. Д. М. и И. Д. М. иск за делба на имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1; за възстановяване на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на Г. Г. М. от наследството на Ж. П. М., поч. 9.04.2013 г., като е намалено извършеното от Ж. П. М. в полза на И. Д. М. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] и е допусната делба на същия имот между Г. Г. М. с права в съсобствеността 1/3 ид.ч. и И. Д. М. с права в съсобствеността 2/3 ид.ч., като е отхвърлен иска за делба на този имот, предявен от Г. Г. М. против Г. Д. М..
М. И. М. и Г. Д. М. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Ищецът Г. Г. М. атакува въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от главновстъпилото лице М. И. М. установителен иск за собственост и е отхвърлен предявения против Г. Д. М. и И. Д. М. иск за делба на имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1. Като основание за допускане на касационно обжалване поставя въпросите: 1) може ли да се придобие имот по давност спрямо лице, което не може да се брани, тъй като за него все още не е възникнало потестативното право по чл.30 ЗН; 2) тече ли придобивна давност срещу лице, преди възникване правото му по чл.28, 29 и 30 ЗН; 3) от кой момент започва да тече давността за дарени имоти спрямо лицата със запазено право по чл.28, 29 и 30 ЗН; 4) при още невъзникнало право по чл.28, 29 и 30 ЗН, може ли лицето, имащо правата по този ред, да противопостави права на лицето, обитаващо спорния имот, по които се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросите са свързани с мотивите на въззивния съд, който при преценка придобила ли е М. М. правото на собственост чрез давностно владение е обсъдил доказателствата, че владението е противопоставено на собственика /надарения Д. Г. М./, а след неговата смърт – на наследниците му Г. Д. М. и И. Д. М., т.е. приел е, че спрямо Г. М. давност тече, независимо че спрямо него владението не е демонстрирано и правото му по чл.30 ЗН не е възникнало. Поставените въпроси следва да бъдат обобщени до въпроса: тече ли придобивна давност в полза на трето лице по отношение на дарен имот спрямо наследник със запазена част от наследството на дарителите в периода преди възникване на правото по чл.30 ЗН с откриване на наследството на всеки от дарителите. По този въпрос липсва практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът И. Д. М. атакува въззивното решение в частта, с която са уважени предявените от Г. Г. М. искове по чл.30 ЗН, като е възстановена запазената част от имот с идентификатор 72624.622.1115.2.9, представляващ апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 в пари и е допуснат до делба апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес]. Като основание за допускане на касационно обжалване поставя въпросите: 1) относно необсъждането на всички доказателства и всички възражения на страните, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 2) подлежи ли на възстановяване запазената част на наследник в пари от наследниците, получили същия имот по безвъзмезден начин /чрез дарение/ в случаите, когато към момента на предявяване на иска за намаление на дарението дареният имот е придобит от трето лице по оригинерен начин, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос е свързан с извода на въззивния съд за неоснователност на твърдението, че на ищеца Г. М. са били извършени дарения от наследодателите на парични суми общо в размер на 840 000 неденоминирани лева първоначално за строеж на жилище в Ж., а след продажбата му в груб строеж – за закупуване на друг имот, като са му подарили и вилен имот. Този извод е направен въз основа на тълкуването от въззивния съд на писмено доказателство /записвания в тетрадка от наследодателката Ж. М./, показанията на св. Ю. Еленска, липсата на доказателства за придобиване от наследодателите на апартамент между [улица] [улица], нито за продаването му на определена цена, както и наличие на доказателства, че вилния имот е прехвърлен на ищеца срещу задължение за издръжка и гледане, т.е. на възмездно основание, като след продажбата на имота, ищецът е разполагал с парична сума да заплати цената на закупения един месец по-късно апартамент. По този въпрос не се констатира противоречие с посочената от касатора И. М. практика на ВКС, тъй като съдът е обсъдил всички представени доказателства /писмени и гласни/ и свързаните с тях доводи на страните. Обстоятелството, че е направил извод за недоказаност на твърдението за даряване на парични суми не може да бъде свързано с поставения процесуалноправен въпрос.
М. въпрос е свързан с извода на въззивния съд, че след като дареният апартамент в [населено място], бул.„25-ти септември“ № 25, вх.Д, ет.1, ап.1 понастоящем е собственост на трето лице, което го е придобило по давност, то възстановяването на запазената част на ищеца от наследството на Г. М. следва да се извърши чрез заплащането от наследниците на надарения на паричния еквивалент на накърнението на запазената част по цени към момента на възстановяването. К. И. М. поддържа, че възможността за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част съществува само тогава, когато имотът може да бъде върнат в наследството, т.е. в изрично предвидените хипотези на чл.36 и чл.37 ЗН, но когато към момента на предявяване на иска за намаляване на дарението, трето лице е придобило по оригинирен начин /по давност/ права върху имота, дареният наследник не носи отговорност за възстановяване на запазената част на другите наследници в пари. По този въпрос липсва практика на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 371 от 7.12.2015 г., поправено с решение № 19 от 1.02.2016 г., постановени по гр.д. № 493 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Добрич.
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите Г. Г. М. и И. Д. М. да представи доказателства за внесена по бюджетната сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: