О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 239
София, 11.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
EМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 637 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адв. Ал. Б. срещу решение № 2025/13.09.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 2008/2017 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ в обжалваната му част, осъждаща [фирма] да заплати на ЗАД [фирма] на основание чл.213 КЗ /отм./ сумата от 26874.28 лв., представляваща неплатена от [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № 0350947100008351, част от изплатено от ЗАД [фирма] застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне по застраховка „Защитено имущество“ – полица № 0802Г013548/06.02.2009 г. на вреди, причинени от пожар от 27.09.2009 г. ведно със законната лихва върху сумата от 19.06.2015 г., сумата от 8212.18 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД обезщетение за забава от 20.06.2012 г. до 19.06.2015 г. и 3439.40 лв. разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.2 и ал.1 т.3 ГПК. В изложението си излага шест въпроса: „1. Допустимо ли е в доклада по делото да е квалифициран предявения иск като такъв по чл.45 от ЗЗД, а решенията на съда да са мотивирани и обосновани въз основа на чл.50 от ЗЗД, без да е правена промяна на правната квалификация на иска, респективно без да са давани указания за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск по чл.50 от ЗЗД. Води ли това до нарушаване правото на защита и до порок на съдебният акт. 2. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си на базата на доказателства, събрани в друго производство /пожаротехнически експертизи, изготвени в досъдебно производство/ и води ли това до нарушаване принципа на непосредственост в гражданското право? 3. Допустимо ли е чрез свидетелски показания да се установяват факти и обстоятелства за които следва да съществуват писмени доказателства, респ. да бъде установена собственост на стоки чрез свидетелски показания, а не чрез фактури и други счетоводни документи. Още повече, че посоченото обстоятелство е изрично оспорено. 4. Допустимо ли да бъде кредитирано оспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, касаещо собственост върху стоки, изготвено без вещото лице да се е запознало с каквито е да било счетоводни документи, удостоверяващи собствеността на стоките и без да е направило проверка в счетоводството на съответното дружество. 5. Следва ли при предявен иск по чл.50,във вр. чл.45 от ЗЗД да се установи първопричината за запалването на вещта? В този смисъл да се установи дали се касае за недостатък на вещта, какъв е той и дали собственикът на вещта, респективно неговия застраховател, отговаря за този недостатък; дали се касае за функция на вещта, довела до запалването й или е налице случайно събитие; дали се касае за неправилно експлоатация; дали запалването на вещта е в резултат на злоумишлени действия на трети лица, изключващи отговорността на собственика или ползвателя на вещта и др. 6. В случай, че предявения иск по чл.50, във вр. чл.45 от ЗЗД следва да се установи причината за запалването на вещта, необходимо ли е съдът да укаже чия е доказателствената тежест за установяване на посоченото обстоятелство?“
Ответникът по касационната жалба – ЗАД [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
САС е приел за установено наличието на договор за застраховка, сключен между ЗАД [фирма] и [фирма] за периода от 00 ч. на 08.02.2009 г. до 24 ч. на 07.02.2010 г. за застрахователна сума 100000 лв. на имущество, находящо се на адрес [населено място],[жк], зона А, до бл. 404. Застраховани са непроизводствени сгради А, З и стоки А, К, Т, В, Г, З – рискове съгласно общите условия. Съгласно Общите условия на ЗАД [фирма] застраховките „защитено имущество“ са клауза А – пожар, К – кражба чрез взлом, Т –кражба чрез използване на техническо средство и З – земетресение. З [фирма] е издал застрахователна полица на основание чл.184 КЗ /отм./ № 0350947100008351 за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. за МПС рег.номер А 9949 АН, I.. САС е приел от представените протокол за оглед на произшествие от 27.09.2009 г. на дознател при 04 РПУ на МВР [населено място], че е настъпил пожар на паркирал в [населено място],[жк]до северната част на магазин „Болеро“ автобус I. с рег. номер А 9949 АН, който е изгорял. Вследствие на този пожар северната част на намиращия се наблизо магазина е опушена, а самите плоскости от ламарина деформирани. В северната част на търговската зала част от покривната конструкция е разрушена и плоскостите са паднали до северната страна и са намерени стелажи с повредена стока и цялата половина на търговската зала е опушена. На 28.09.2009 г. е направен допълнителен оглед на местопроизшествието. За случая е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.331 ал.1 НК, прекратено от Районна прокуратура [населено място] с постановление от 20.04.2010 г., като е прието, че няма данни за наличие на престъпление. Ищецът ЗАД [фирма] своевременно е уведомил застрахователя за възникване на събитието и е образувана щета. От представен доклад на ЗАД [фирма] по щета № 12009080200014 от полица № 09-120-0802Г-013548 от 06.02.2009 г., със застрахован – [фирма], се установява, че одобреното обезщетение за изплащане е в размер на 33432 лв., от която сума обезщетението за щети на сградата е 5869 лв., а останалата част от обезщетението е за стойността на стоките в магазина с ДДС, на база одобрена претенция и протокол за брак. С писмо ЗАД [фирма] уведомява управителя на дружеството за размера на общо определеното обезщетение, приложено е платежно нареждане от 22.06.2010 г. за сумата от 33432 лв., с наредител ЗАД [фирма] и получател [фирма]. С писмо с вх. №1663/08.07.2010 г., ЗАД [фирма] уведомява [фирма], че на основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД встъпва в правата на своя застрахован по щета № 12009080200014 срещу [фирма], където виновното лице има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на събитието и претендира възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 33432 лв., включително и направените ликвидационни разноски по щетата в размер на 25 лв., като прилага и съответните документи към щетата. Ответникът [фирма] платил 5869 лв. от общо поисканите, като разликата до пълния предявен размер не е платена и е предмет на предявения иск с правно основание §22 ПЗР на КЗ от 2016 г. вр. чл.213 КЗ /отм./. При тези факти според САС се дължи заплащане на обезщетение от застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автобуса I. на застрахователя на увреденото лице, който е изплатил обезщетение. В случая според САС е установено, че се е самовъзпламенил автобус, за който няма данни да е бил неизправен – протокол за годишен преглед, установяващ неговата изправност, но това не е основание по-късно да се появи такава, независимо дали от човешко действие или от самата вещ. Доколкото рискът „Гражданска отговорност“ за автобуса е поет от застрахователя [фирма] и при доказателствата, че причина за това е неизправност на автобуса, независимо дали произтича от самата вещ или от лоша поддръжка и експлоатация, то застрахователят по риска „Гражданска отговорност“ отговаря за щетите, причинени от автобуса, а това са всички преки и непосредствени вреди в резултат на пожара. Изложени са подробни съображения за причината за увреждане на магазина от пожара, възникнал от автобуса, прехвърлил се към постройката на магазина и увредените стоки в него. За погиналите в магазина стоки САС се е позовал на отразените такива в протоколи за брак е на заключението на ССЕ, ползвало същите, а за причините за пожара, възникнал от автобуса и преминал към съседната сграда на магазина – на заключение на вещо лице д-р В. С. по основна и допълнителна съдебна пожарно-техническа експертиза. Има позоваване и на показания на разпитани по делегация свидетели във връзка със заприходени фактури и намерени стоки при възложена на [фирма] проверка в счетоводството на пострадалото лице [фирма].
Формулираните въпроси не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, поради следните съображения: Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните сочени основания за това /мотиви към т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай в изложението си касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение – основания по чл.281 т.3 ГПК, различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. Излага и доводи във връзка с неправилно, според него, кредитиране на свидетелски показания, което е суверенно право на съда, при изложени съображения за това, некоментирани във формулираните въпроси. Същото се отнася и за липсата на първични счетоводни документи, която е изрично посочена от съда и от вещото лице, изготвило ССЕ, ползвало протокол за брак и приложенията към него за описаните хранителни продукти, които са бракувани. Позоваването на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и твърдението за очевидна неправилност само по себе си не обуславя приложението на разпоредбата.
По формулираните въпроси след общите доводи за неправилност, следва да се посочи, че всички са некоректно поставени спрямо изложените от САС мотиви и данните по делото. Основанието на предявения иск, по който са се произнесли и СГС и САС е чл.213 ал.1 КЗ /отм./, в какъвто смисъл е и изготвеният и връчен на страните проектодоклад на СГС – определение от 12.12.2015 г., свързано с установяване на кумулативните предпоставки за наличие на валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество и предпоставките по чл.45 ал.1 ЗЗД по отношение на застрахованото лице, уточнен в о.з. от 29.01.2016 г. като е указано от СГС, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличие на предпоставки на чл.50 ЗЗД, а не както е посочено в проектодоклада по чл.45 ЗЗД. Независимо от това следва да се посочи, че липсва оплакване за допуснати процесуални нарушения в доклада във въззивната жалба на ответника, сега касатор, нито се касае за хипотеза, при която въззивният съд е бил длъжен служебно, без да е сезиран да обезпечи правилно приложение на императивна материалноправна норма като даде указание относно подлежащите на доказване факти /т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, за да има основание да се приеме нарушение на право на защита, както се поддържа с 1-ви въпрос. Некоректно е поставен и 2-ри въпрос, доколкото позоваването на съда е по заключение на пожаро-техническа експертиза – основно и допълнително, като експертизата е допусната от СГС в о.с.з. от 29.01.2016 г., основното заключение прието в о.с.з. от 14.04.2016 г., възложено е допълнително заключение по задачи от ответника, сега касатор, прието в о.с.з на 16.11.2016 г. Некоректно поставени са и 3-ти и 4-ти въпрос, доколкото се касае за преценка на съда във връзка с обсъждане на събрани доказателства за вида на увредените в магазина стоки, както и основанията за кредитиране на оспорено заключение, изискващо преценка на изложените доводи за оспорване, при изложени съображения от СГС, възприети от САС, невъзпроизведени във формулираните въпроси. 5-ти и 6-ти въпрос са във връзка с поставения 1-ви въпрос и за тях важи вече изложеното, относно приетата квалификация на предявения иск, поради което няма основание да се приеме, че така формулирани, тези въпроси покриват общото основание за достъп до касация.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2025/13.09.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав по т.д. № 2008/2017 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „П.“ № 5 да заплати на ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ юрискинсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.