2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 13.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1762 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 118 от 07.03.2014 год. по гр.д.№ 1278/2013 год. на Плевенския окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 1600 от 10.10.2013 год. по гр.д.№ 2905/2013 год. на Плевенския районен съд. С първоинстанционният акт са били отхвърлени предявените от [фирма] обективно съединени искове за установяване по реда на чл.422 вр.чл.415 ал.1 ГПК съществуването на парични вземания по 3 бр. фактури в общ размер на 12580.73 лв. за които вземания по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК отговор, ответникът [фирма] е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Поискал е присъждането на разноски, съобразно представеното адв.пълномощно.
Становището на настоящия съдебен състав, че касационната жалба е недопустима, произтича от следното:
Фактурите материализират договори за продажба на горива, като вземанията по главните искове произтичат от неплатената цена по договорите.
Не е налице единен договор с периодично изпълнение, поради което следва да се приеме, че всяка една от фактурите материализира отделен договор за търговска продажба – чл.327 ал.1 ТЗ. Сделките от които произтичат вземанията са двустранно търговски по смисъла на чл.286 ал.1 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280 ал.2 ГПК и не създава висящност на спора.
Следва на основание чл.78 ал.4 ГПК да бъдат присъдени разноски на ответната страна в размер на 700 лв., съобразно платеното адв.възнаграждение за изготвяне на отговор по чл.287 ал.1 ГПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 118 от 07.03.2014 год. по гр.д.№ 1278/2013 год. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ТК на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.