2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 14.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 962 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. С. М. Ж. като синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ срещу определение № 2 от 13.01.2015г. по т.д. № 3680/2014г. на ВКС, ТК, ІІ отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила определение № 1139 от 09.05.2013г. по т.д. № 514/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че определението на апелативния съд безспорно не прегражда пътя на делото, но не са обсъдени конкретните факти, които са изложени в молбата за отмяна. Твърди, че е налице ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно при решаването му – решение по конституционно дело № 12/2013г. на Конституционния съд, с което се отхвърля искането на ОСТК на ВКС за установяване на противоконституционност на разпоредби от ЗИД на ТЗ /обн. ДВ, бр.20 от 28.02.2013г./. Позовава се на мотивите на посоченото решение, в които е изразено становище, противоположно на възприетото от Пловдивския апелативен съд. Моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че въззивното определение е постановено по жалба на трето лице-помагач по делото, чието конституиране в това производство е недопустимо.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение № 2 от 13.01.2015г. по т.д. № 3680/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение съдът, в изпълнение за задълженията си по чл.307, ал.1 ГПК за произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, е взел предвид, че е сезиран с молба от постоянния синдик на ТД [фирма] /н/ за отмяна на влязлото в сила определение на Пловдивския апелативен съд № 1139 от 09.05.2013г. по т.д. № 514/2013г., с което е отменено определение на Пазарджишки окръжен съд от 13.03.2013г. по т.д. № 63/2012г. за прекратяване на производството поради оттегляне на предявения от временния синдик на дружеството срещу [фирма] и [фирма] иск по чл.647, ал.1, т.7 ТЗ и делото е върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на възникналия правен спор по същество. Изложил е съображения, че съгласно чл.303 и сл. ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т.е. по които разрешените с тях спорни въпроси не могат да бъдат пререшавани, чрез въвеждането им като предмет на друг правнорелевантен спор, като към тази категория съдебни актове принадлежат и определенията, приравнени по правните си последици на влезлите в сила решения, формиращи сила на пресъдено нещо, за които законодателят не е предвидил друг правен ред за защита. Приел е, че отменителното определение на Пловдивския апелативен съд, макар и влязло в сила поради необжалваемостта си, не попада в посочената категория съдебни актове и това обстоятелство само по себе си изключва допустимостта на молбата за отмяна. Приел е още, че молителят не се позовава на конкретно новооткрито обстоятелство, тъй като решението на Конституционния съд, което се цитира при обосноваване на искането за отмяна, според последователната практика на ВКС не притежава подобна правна характеристика, нито пък е предвидено сред изчерпателно и лимитивно изброените от закона основания за осъществяване от страна на ВКС на извънреден правораздавателен контрол по реда на чл.303 и сл. ГПК. Поради това съставът на ВКС е оставил подадената молба за отмяна без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно.
На отмяна по реда и при условията на чл.303 и сл. ГПК подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове, т. е. съдебни актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977г. по гр.д. № 1/77г/. Поради това не подлежат на отмяна определенията за прекратяване на делото /освен в хипотезата на отказ от иска/, определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред.
В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на влязло в сила определение на въззивния съд, с което е отменено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради оттегляне на иска по чл.647, ал.1, т.7 ТЗ и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Това определение не е съдебен акт, с който се решава със сила на пресъдено нещо материалноправен въпрос, включен в предмета на делото, нито се препятства възможността да бъде повдигнат отново пред съда въпросът за допустимостта на оттеглянето на предявения иск. С оглед на това съдебният акт, чиято отмяна се иска с молбата по чл.303 от ГПК, не попада в предметния обхват на отмяната като извънреден способ за защита, което обуславя процесуалната недопустимост на образуваното производство. Предвид изложените съображения поддържаните в частната жалба доводи не могат да обосноват различен краен извод и поради това не следва да бъдат обсъждани.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 13.01.2015г. по т.д. № 3680/2014г. на ВКС, ТК, ІІ отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: