1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 15.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2403/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. В. срещу определение на Бургаски окръжен съд № V-353/ 11.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 218/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд № 10559/ 19.12.2012 г. по гр.д.№ 9427/ 2011 г. и по този начин е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател (ответник по делото) за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.
С частната жалба е повдигнат правният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е да се възстанови срокът за подаване на отговор срещу исковата молба (чл.131 ГПК), след като по делото вече има постановено решение по същество от първоинстанционния съд. К. поддържа, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли актът на окръжния съд да бъде допуснат до касационен контрол. По същество поддържа, че поради нередовно призоваване бил лишен от възможността да участва в производството пред районния съд и че ако не бъде разгледана молбата му за възстановяване на срока, ще се окаже лишен от възможността да участва в процеса на доказване по делото. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане или молбата му да бъде уважена от ВКС.
Ответната страна Е. Щ. К. оспорва частната жалба и моли за отхвърлянето й, без да взема изрично становище по допускането на касационно обжалване.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационен контрол.
Поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя въззивното определение, тъй като въззивният съд е приел, че не е допустимо да се възстанови срокът за отговор срещу исковата молба тогава, когато първоинстанционният съд вече е решил спора по същество. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът е пълен и ясен и по прилагането му има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Пропускането на срока за отговор срещу исковата молба, когато се дължи на порочни процесуални действия на съда, не може да доведе до преклудиране на правата на ответника да участва в процеса на доказване. В този случай той не е посочил и представил доказателства не поради своята небрежност, а поради неправилните действия на съда, затова с въззивната жалба може да направи всичките си доказателствени искания и те следва да бъдат уважени при условията на чл.266 ал.3 ГПК (решение № 149/ 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1884/ 2009 г., ІV г.о., решение № 211/ 30.06.2011 г. по гр.д.№ 9952/ 2010 г., ІV г.о, решение № 700/ 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304/ 2010 г., ІІІ г.о и др.). В този случай не е условие за допускането на доказателствата възстановяването на срока за отговор на исковата молба. Обжалваното определение е съобразено с установената практика, поради което няма основание да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Бургаски окръжен съд № V-353/ 11.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 218/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: