О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 17.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. д. № 3245 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК във връзка с § 14 ПЗР ЗИД ГПК (ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г.).
Образувано е по частна жалба вх. № 2456 от 05.05.2015 г. на Н. С. Л., чрез адв. Н. П. срещу определение № 291 от 14.04.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 30926 от 02.12.2014 г. против заповед № 5612 от 16.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата [фирма] не подава отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че наследодателката на частната жалбоподателка е узнала за издадената заповед за изпълнение на 12.05.2010 г. и от този момент е започнал да тече едномесечният срок по чл. 423 ГПК, а възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено едва на 02.12.2014 г. За да постанови този резултат, въззивният съд е възприел заключението от извършената по делото съдебно – почеркова експертиза, от което се установява, че подписът, положен в разписката на 12.05.2010 г., с която се удостоверява лично връчване на препис от процесната заповед, е изпълнен от Л. И. – майка и наследодател на частната жалбоподателка. Твърдението на Н. С. Л., че самата тя е узнала за издадената заповед за изпълнение едва на 30.10.2014 г., е преценено като ирелевантно, доколкото след смъртта на майка й частната жалбоподателка е встъпила във всички нейни права и задължения, като от датата на откриване на наследството, респ. – от момента на узнаване на заповедта от жалбоподателката, не започват да текат нови процесуални срокове.
Обжалваното определение е правилно.
Видно от кориците на гр. д. № 5970/2009 г., срещу Л. И. е издадена заповед за изпълнение № 5612 от 16.11.2009 г., препис от която й е връчена лично 12.05.2010 г. – обстоятелство, установено с извършената съдебно – почеркова експертиза. Пред окръжния съд не е релевирано възражение за нередовност на извършеното на 12.05.2010 г. връчване в насока относно качеството, в което е действало лицето, подписало се като връчител. Такива доводи се правят едва с частната жалба, но същите не са подкрепени с доказателства, които да опровергават длъжностното качество на връчителя В.М.В., поради което не е налице основание да се приеме, че връчването не е надлежно. Приживе Л. И. не е подала, нито възражение по чл. 414 ГПК, нито такова по чл. 423 ГПК. Същата е починала на 02.09.2014 г., към който момент наследницата й и настоящ жалбоподател Н. С. Л. встъпва във всички висящи материални и процесуални правоотношения, по които Л. И. е била страна. Тъй като за последната е преклудирана възможността да възрази против издадената срещу нея заповед за изпълнение, то това право е преклудирано и по отношение на нейните частни и универсални правоприемници. Ето защо неоснователен се явява доводът, релевиран в частната жалба, че определението е незаконосъобразно, основан на аргумент, че срокът по чл. 423 ГПК няма как да бъде „наследен” от страна на частната жалбоподателка.
Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 291 от 14.04.2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 30926 от 02.12.2014 г. против заповед № 5612 от 16.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: