1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .239
гр. София, 21.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2032 по описа за 2020г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Н. М. от [населено място], област Шумен чрез процесуален представител адв. Н. Н. Д. срещу решение № 1436 от 14.06.2019г. по в. гр. дело № 5981/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5451 от 14.08.2018г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. М. срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за разликата над присъдената сума 40 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 25.07.2017г. на път I-7, км 88+150 ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, заедно със законната лихва, считано от 01.11.2017г. до окончателното плащане, и в частта, с която Н. Н. М. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски в размер 180 лв. за първоинстанционното производство и 200 лв. за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? – противоречие с ППВС № 4/1968г., решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 43/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 259/19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 104/25.07.2014г., решение № 136/01.03.2012г. по гр. д. № 414/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 88/17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 158/17.10.2014г. по т. д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.
2. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид наред с указаните в ППВС № 4/1968г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? – противоречие с решение № 31/25.03.2014г. по т. д. № 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 217/20.12.2017г. по т. д. № 990/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/12.02.2018г. по т. д. № 1423/2017г. на ВКС, ТК, II т. о. и други.
Ответникът Гаранционен фонд, [населено място] чрез процесуален представител главен юрисконсулт Нели А. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Прави възражения за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, тъй като оплакванията попадат в хипотезата на преценка за правилността на решението, възприемане на фактическата обстановка и обсъждане на събраните доказателства, като обосновават касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа също, че е налице съдебна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Третото лице помагач Н. Н. Н. от [населено място], област Шумен не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Предвид влязлото в сила първоинстанционно решение в осъдителната част за сумата 40 000 лв., въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, а именно: на 25.07.2017г. на път I-7, км 88+150, при управление на мотоциклет „Ямаха ФРЗ 1000“ с рег. [рег.номер на МПС] Н. Н. Н. е осъществил виновно противоправно дейние, като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, реализирал е ПТП и е причинил на ищеца средна телесна повреда и неимуществени вреди – болки и страдания; към датата на процесното ПТП за мотоциклета не е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За да определи обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от делинквента в резултат на настъпилото ПТП, в размер 40 000 лв., въззивната инстанция е съобразила момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 25.07.2017г.; броя, вида и тежестта на телесните увреждания – закрито счупване с разместване на четвърта дланна кост на дясната ръка, субкапитално счупване на втора дланна кост на лявата ръка, охлузване на дясното коляно; продължителността на лечебния и възстановителния процес – операция за открито наместване и вътрешна фиксация на счупването на дясната ръка и имобилизация с гипсова шина на двете ръце, операция за отстраняване на остеосинтезата, 60 дни домашно амбулаторно лечение, общ период на възстановяване 3 месеца; интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – непосредствено след травмата и операциите, през първите дни след поставяне на имобилизацията, както и в началото на раздвижването, болките са били с по-голям интензитет, възможно е да изпитва болка и дискомфорт при промяна на времето и претоварване; възрастта на ищеца към настъпване на инцидента – 17 години; последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние – няма данни травматичните увреждания да са свързани с негативни последици за здравето, счупванията са зараснали, захватът и финните движения са запазени, възстановяването е пълно; допълнителните неудобства – невъзможност за самообслужване и необходимост от чужда помощ за около два месеца; обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие; лимитът на застрахователната отговорност.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора в т. 1 и т. 2 от изложението към касационната жалба материалноправни въпроси са относими към прилагане на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне на размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увредените и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към определяне на критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне на размера на обезщетението за причинени на ищеца /настоящ касатор/ неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента и характера на уврежданията, причинените травми, квалифицирани като средна телесна повреда, начина на настъпване на процесното ПТП, възрастта на ищеца, причинените му болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечебния и възстановителния процес, причинените неудобства и дискомфорт, обстоятелството, че възстановителният процес е приключил, липсата на негативни последици за здравето, пълно възстановяване. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. Цитираните от касатора решения на ВКС за присъдени обезщетения в по-висок размер не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай.
Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Във връзка с лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В константната практика на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно §27 ПЗР КЗ /отм./, сега чл. 492 КЗ. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ срещу Гаранционния фонд.
Като е преценил, че пътно-транспортното произшествие, в резултат на което са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 25.07.2017г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 40 000 лв., въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните от него материалноправни въпроси е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е формирана константна практика на ВКС, обективирана в горепосочените ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с която съдебният състав се е съобразил. Не е налице промяна в законодателството и обществените отношения, които да налагат промяна на съдебната практика.
Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1436 от 14.06.2019г. по в. гр. дело № 5981/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.
ОСЪЖДА Н. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен, [улица] да заплати на Гаранционен фонд, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач Н. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.