О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
[населено място], 22.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №605/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. Г. А. от [населено място], чрез адв. К. Н. – САК срещу решение №281/21.02.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№964/2010 г., в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата от 20 000лв. до 60 000лв. Касаторът поддържа, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, като например неврологична симптоматика, за която вещото лице не може да се ангажира дали ще отшуми или не. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството ЗК [фирма] от [населено място] не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ – в полза на пострадалият при ПТП произшествие ищец Й. А. – присъдено обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението, като от страна на жалбоподателя са правени доводи, че присъденото на пострадалия обезщетение не може да възмезди търпените от него болки и страданията от увреждането от ПТП. Въззивният съд е потвърдил размера на обезщетението при отчитане на относимите за справедливо обезщетяване на пострадалото лице критерии, като видът на телесното увреждане, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, времето за възстановяване, възрастта на пострадалия, загрозяващите лицето козметични дефекти.
Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.3. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на т.3 не е достатъчно за да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение в обжалваната му част. Отделно от това не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., какъвто е и конкретния случая.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №281/21.02.2011 г., постановено по д. №964/2010г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, осми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: