3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 24,03,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Х.
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №194/11 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] –[населено място] срещу определение №21 от 12.01.11г. по ч.т.д.684/10г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
Ответникът по частната жалба- [фирма] –[населено място] е на становище, че обжалваното определение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на “Д. 2008”ЕООД –[населено място] против определение №356 от 08.07.2010г. по ч.гр.д.615/2010г. на В. окръжен съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.419, ал.1 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма] –[населено място] против определение №356 от 08.07.2010г. по ч.гр.д.615/2010г. на В. окръжен съд, с което въззивния съд се е произнесъл по разпореждането на Г. районен съд за незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 ГПК, тъй като само в тази част заповедта по чл.417 ГПК подлежи на обжалване. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, І т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Обжалваният пред него съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на В. окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила.
Жалбоподателят не излага правни аргументи, подкрепящи лаконично изложеното от него оплакване, че обжалваното пред ВКС, І т.о. определение е преграждащо, като не съставлява такъв аргумент интерпретиране на диспозитива на този съдебен акт. Не променя направените по-горе изводи и подробно развитото му оплакване по съществото на процесуалноправния спор, тъй като предмет на настоящето обжалване е допустимостта на касационния контрол, а не правилността на определението на въззивния съд. Ирелевантни са и доводите свързани с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те са относими към производство по допускане на касационно обжалване, каквото не е настоящето, поради различния си предмет.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №21 от 12.01.11г. по ч.т.д.684/10г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: