ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 239
София, 26.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 201/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “О” АД – гр. С. срещу Определение № 1* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 12 575/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13. Х.2009 г. по гр.д. № 40 928/ 2009 г. на СРС, 27 с., с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Н. С. за главница 44 782.45 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно – съдът е приел, че заявителят не е изложил обстоятелствата, на които основава вземането си, въпреки че то е индивидуализирано в т. 9 и т. 12 на заявлението, съдът не е взел предвид и всички доказателства, приложени към заявлението – документа по чл. 417 ал. 2 ГПК, вр. чл. 60 ал. 2 ЗКИ и договора за предоставяне за кредит за ремонт и строителство. Жалбоподателят обосновава, че с оглед уговорената в чл. 16 ал. 1 от Договора предсрочна изискуемост на кредита, която настъпва при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска, без да е необходимо уведомление от Банката до кредитополучателя затова, цялата неизплатена главница става изискуемо вземане, като в извлечението от счетоводните книги е цитиран Договорът за кредит по размер на кредита и отчетено задължение на кредитополучателя. Жалбоподателят излага и съображения, че съдът неправилно е приел, че не е редовен от външна страна актът, на който се основава искането, което противоречи на практиката на ВКС. Иска обжалваното определение да се отмени и да се разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата въпросът за съдържанието на заявлението – в едни случаи съдът приема, че заявлението не съдържа пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, а в други – че заявлението отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК, поради което следва ВКС да се произнесе по този въпрос, което ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Представя копия от: Определение от 25.ІІ.2009 г. по гр.д. №91/2009 г. на СГС, Определение №89/23.VІ.2008 г. по ч.гр.д. №550/2008 г. на ВТОС и Определение №68/14.VІІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 402/ 2009 г. на ВТОС. Жалбоподателят излага, че въпросът какви реквизити трябва да съдържа извлечението от счетоводните книги на Банката, е разрешен в противоречие с тълкуването на ВКС – Определение № 264/7.V.2009 г. по ч.гр.д. №210/2009 г. и Определение № 118/24.ІІ. 2009 г. по т.д. № 25/2009 г.
Ответницата по частната жалба Г. Н. С. – от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 т. 2 ГПК за посочените суми в представеното Извлечение от счетоводните книги на Банката, съдът е приел, че в заявлението не се съдържа пълно изложение на обстоятелствата, на които е основано вземането – какво представлява главницата – остатък от неиздължен кредит или определен брой анюитетни вноски, включващи главница и съответна част от годишната такса за управление и обслужване на кредита, съгласно чл. 11 от Договора, кое задължение не е изпълнено – коя вноска не е платена изцяло или частично, което да е обусловило твърдяната предсрочна изискуемост на кредита и кога същата е настъпила. Посочил е, че представеното Извлечение от счетоводните книги на Банката, е без дата на издаване, поради което с оглед характера му на счетоводна справка към определен момент, не може да удостовери настъпила предсрочна изискуемост в резултат на упражнено от Банката потестативно право и основанието затова, които факти не се установяват и от останалите приложени към заявлението документи.
По изложения от жалбоподателя въпрос за съдържанието на заявлението – кога същото съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и кога са изпълнени изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 ГПК. Съгласно препращащата норма на чл. 410 ал. 2 ГПК и чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането., които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Когато вземането е основано на договор за кредит, по който е настъпила предсрочна изискуемост, заявителят трябва да посочи не само размера на вземането, но и останалите обстоятелства, които го индивидуализират – какво съставлява главницата – неплатени вноски по кредита и кои, съответна част от годишната такса за управление и обслужване съгласно чл. 11 от Договора, изцяло или частично дължими, или остатък от неиздължения кредит и към кой момент, както и обстоятелства във връзка с твърдяната предсрочна изискуемост – кога и как е упражнено от Банката правото да направи кредита предсрочно изискуем с оглед клаузата на чл. 16 ал. 1 от Договора. Изводи във връзка с тези обстоятелства съдът може да прави въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги, ако в него се съдържат данни за изложените обстоятелства, но не и когато в него се сочи само размера на главницата и Договора за кредит.
С оглед изложеното следва да се приеме, че посоченият от жалбоподателя въпрос, разрешен от въззивния съд – за необходи -мостта заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 3 т. 4 ГПК, е релевантен за спора – правилното му решаване се отразява на изхода на делото. Представените от жалбоподателя копия от определения на различни окръжни съдилища, две от които не са влезли в законна сила, не дават основание да се приеме, че въпросът за необходимостта заявлението да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 3 т. 4 ГПК, се решава противоречиво от съдилищата. Дори и да се приеме, че това е така, противоречието в практиката е преодоляно, като ВКС с Опр. №420/ 25.VІ.2009 г. по ч.т.д. №409/2009 г., Опр. №362/30. ХІІ.2008 г. по ч.т.д. № 322/ 2008 г., Опр. №37/ 19.І.2009 г. по ч.т.д. № 286/2008 г., Опр. № 284/ 20.V.2009 г. по ч.т.д. №277/2009 г., Опр. № 364/ 8.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 385/ 2009 г., Опр. № 402/ 23.VІ.2009 г. по ч.т.д. № 376/ 2009 г. и много други, се е произнесъл, че е необходимо заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, съгласно изискването на чл. 410 ал. 2 ГПК.
Дали по отделното дело заявителят е изпълнил задължението по чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, е въпрос, който се преценява с оглед обстоятелствата по делото. От конкретните данни по делото зависи и преценката дали представеното Извлечение от счетоводните книги, удостоверява вземането, за което иска издаване на заповед за изпълнение, което ще е налице, когато в него се съдържат данни не само за размера на задължението, но и за вида му – неплатени вноски, пълно или частично неплатени, остатък от кредит, за настъпилата предсрочна изискуемост и др., посочени по-горе. Тук не става въпрос на какви изисквания следва да отговаря извлечението от счетоводните книги, за да е редовно, както се поддържа от жалбоподателя, който се позовава на Определение № 264/7.V.2009 г. по ч.гр.д. №210/ 2009 г. и Определение №118/24.ІІ. 2009 г. по т.д. № 25/2009 г. на ВКС, а затова дали представеното по делото извлечение удостоверява вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като по изложения въпрос е налице съдебна практика.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 28. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 12 575/ 2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: