Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№239
София, 31.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1873 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. на ВКС № 7599/27.07.2016 г. от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” – [населено място] чрез адвокат Д. Д. –ответник по касационна жалба пред ВКС на П. К. Д. лично и като законен представител на малолетната си дъщеря К. Д. Д., Д. А. К. и К. Д. К. по т.д. № 1873/2015 г. за присъждане на направените, поискани, но неприсъдени на тази страна разноски в размер на 19836 лв.
Ответните страни: П. К. Д. лично и като законен представител на малолетната си дъщеря К. Д. Д., Д. А. К. и К. Д. К. оспорват молбата, като недопустима – подадена след изтичане на едномесечния срок от постановяване на определение № 663/15.07.2016 г. Твърдят, че с отговора на касационната жалба не е представен списък по чл.80 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение, който съгласно т.2 ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС трябва да съдържа конкретно изброяване на направените разходи. Изложено е подробно становище за неоснователност на молбата, поради липса на писмен договор за уговаряне на размера на адвокатското възнаграждение за представителство на страната пред ВКС от адвокат Д. Д. или от адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници”, както и за обема на уговорената адвокатска услуга. Поддържат и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, като считат, че то следва да бъде намалено до минимума съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а отговорността за разноските следва да бъде разделена между ищците, съответно: за П. Д. – 3134.32 лв., за К. Д. – 4779.29 лв., за Д. К. – 2253.92 лв. и за К. К. – 2253.92 лв.
Неоснователно е възражението на ответниците по молбата за просрочието й. Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е подадена на 27.07.2016 г., определението по чл.288 ГПК по т.д. № 1873/2015 г. е необжалваемо и е постановено на 15.07.2016 г., т.е. молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 предл.2-ро ГПК, от надлежната страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна, поради следните съображения:
С определение № 663/15.07.2016 г. по т.д. № 1873/2015 г. на ВКС, ТК, първо отделение на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 530/17.03.2015 г. по гр.д. № 3955/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на П. К. Д. лично и като законен представител на малолетната си дъщеря К. Д. Д., на Д. А. К. и на К. Д. К., но не са присъдени разноски на ответника по касационната жалба – Сдружение „Н.” макар да са поискани в приложения към делото писмен отговор и да е установено извършването им с приложената фактура № 2945/18.05.2015 г. с вписано основание за касационна защита по гр.д. № 3955/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, при приложено писмено пълномощно за правна помощ още при първата инстанция.
Основателно е възражението на ищците – ответници по настоящата молба за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение. Размерът на договореното възнаграждение е обусловен от предмета на защитата, необходима с оглед инициираното срещу Сдружение „Н.” касационно производство. При недопускане на касационното обжалване с определение по реда на чл.288 ГПК ответната страна /Сдружение „Н.”/ има право на разноски – чл.78 ал.3 ГПК. При искане по чл.78 ал.5 ГПК съдът е длъжен да съобрази съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора /т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези указания и като констатира депозирания от Сдружение „Н.” писмен отговор по касационната жалба на ищците, настоящия състав на ВКС счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9 ал.3 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата и доколкото защитата по касационната жалба на ищците се е ограничила от Сдружение „Н.” с депозиране на писмения отговор. Минималното възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, без процесуално представителство в съдебно заседание, какъвто е настоящият случай е в размер на 75% от възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата и възлиза общо на 12421,45 лв., посочено и в становището на самите ответници по молбата, в какъвто размер молбата е основателна.
С оглед разпоредбите на чл.78 ал.3 и чл.248 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски на молителя – ответник по недопуснато касационно обжалване на решение № 530/17.03.2015 г. по гр.д. № 3955/2014 г. на Софийски апелативен съд в общ размер на 12421.45 лв., дължими, както следва: от П. Д. – 3134.32 лв., от К. Д. – 4779.29 лв., от Д. К. – 2253.92 лв. и от К. К. – 2253.92 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА П. К. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], [улица], ет.2 направените пред ВКС разноски в размер на 3134.32 лв. /три хиляди сто тридесет и четири лева и 32 ст./.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН [ЕГН] чрез нейната майка и законен представител П. Д. да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” направените пред ВКС разноски в размер на 4779.29 лв. /четири хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 29 ст./.
ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” направените пред ВКС разноски в размер на 2253.92 лв. /две хиляди двеста петдесет и три лева и 92 ст./.
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” направените пред ВКС разноски в размер на 2253.92 лв. /две хиляди двеста петдесет и три лева и 92 ст./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.