О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 04.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1690 по описа за 2013 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на С. Б. Д. и Р. Д. Д. срещу определение от 03.01.2013 г. по гр. дело №8324/12г. на СГС, с което е върната касационна жалба депозирана от ищците в СГС на 04.12.2012 г. срещу решение от 29.10.2012 г. по същото дело, с което е потвърдено решение от 26.03.2012 г. по гр.д. №38 538/09 за отхвърляне на исковете на двамата частни жалбоподатели срещу Л. Е. М. за сумите: 3 022 лева-общопретендирано и от двамата ищци обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно предприети изпълнителни действия от ответника като ЧСИ, 4 600 лева-имуществени вреди претендирани от С. Б. Д. и представляващи сбора на удържаните суми от месечно трудово възнаграждение, 3000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от страна на същата ищца и 2000 лева-неимуществени вреди претърпени от Р. Д. Д..
Частните жалбоподатели навеждат оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че решението на въззивния съд не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК.
Ответникът по настоящата частна жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на съдебни разноски в настоящото производство в размер на 500-петстотин лева-адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върната касационна жалба депозирана от ищците в СГС на 04.12.2012 г. срещу решение от 29.10.2012 г. , решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване на въззивни решения с цена на иска до 5000 лева по граждански дела.
В действителност в случая се касае за четири отделни иска всеки един от които с цена под 5000 лева. По сегадействащия ГПК липсва разпоредба аналогична с тази на чл.55 ал.3 ГПК от 1952 г./ отм./, поради което липсва основание да се приеме, че цената на иска се определя като сбор от отделните искове.
Ето защо правилен е изводът на въззивния съд, че решението, предмет на обжалване с върнатата касационна жалба не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК, поради цена на всеки иск под 5000 лева , с оглед на което и съгласно чл.286 ал.1,т.3 ГПК е постановил обжалваното определение, което следва да се потвърди като законосъобразно.
На ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски в настоящото производство в размер на 500-петстотин лева-адвокатско възнаграждение, доколкото реалното плащане на тази сума не се доказва- в пълномощното е отбелязано плащане по сметка в банка , без да се представят доказателства за извършването на такова плащане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.01.2013 г. по гр. дело №8324/12г. на СГС, с което е върната касационна жалба депозирана от С. Б. Д. и Р. Д. Д. в СГС на 04.12.2012 г. срещу решение от 29.10.2012 г. по гр. дело №8324/12г. на СГС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.