О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 07.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 31.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 823/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. А. В.,гр.Варна, чрез адвокат П. С., с вх.№24936 от 06.07.2010 год. на Варненския окръжен съд срещу Решение №261 от 01.06.2010 год. по в.т.д.№372/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО, с което е оставено в сила решение №2 от 04.012010 год. по гр.д.№8030/2003 год. на Варненския районен съд, 11 състав, с което е уважен предявеният от В. П. срещу касатора иск с правно основание чл.254 ГПК, отм. и е прието за установено че ищецът В. П., издател на запис на заповед от 08.06.2000 год. не дължи на поемателя Д. В. сумата от 7 846.65 лв., представляваща равностойността на 3 500 щатски долара, за която се е задължил ищецът по записа на заповед и на основание на който срещу него е издаден изпълнителен лист. Варненският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че сумата по записа на заповед не се дължи. Той е подписан за обезпечаване на изплатен от касатора аванс, в качеството му на възложител по договор за строителство на конкретен обект. Договорът е изпълнен, обектът е приет, поради което липсва основание за възстановяване на изплатения аванс.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е прието, че записът на заповед е подписан с оглед обезпечаване задълженията на дружеството-изпълнител, а записът на заповед е подписан от физическото лице В. П.. Навежда и доводи, че неправилно е прието, че авансът е изразходван по сключения между касатора, като възложител, и [фирма], като изпълнител, договор за строителство. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение №615 от 20.08.2007 год. по т.д.№283/2007 год. на ВКС, ТК; Решение №1231 от 11.05.2006 год. по т.д.№530/2005 год. на ВКС, ТК, Решение №1270 от 20.10.1999 год. по гр.д.№564/99 год. на ВКС, окончателно Решение от 12.11.2008 год. по т.д.№369/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, преди изменението, направено с ДВ бр.100/2010 год./, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация- а именно да формулира значимия за изхода на делото конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд при наличие на допълнителните основания за това, съдържащи се в чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Връзката между абстрактното и каузалното правоотношение е значим за изхода на делото въпрос, защото нашето законодателство не познава абсолютно абстрактни сделки, но така поставеният общ въпрос не е обусловил изхода по конкретното дело. Варненският окръжен съд не е нарушил задължението си да изследва дължимостта по записа на заповед с оглед обезпечителната му функция по каузалното правоотношение, само което би било в нарушение на представената от касатора съдебна практика. Решаващият съд е направил правните си изводи за недължимостта на сумата по записа на заповед не защото е пренебрегнал връзката между двете правоотношения, не защото е разгледал само абсолюните възражения на ищеца, произтичащи от абстрактната сделка, но е приел за основателни личните му възражения, свързани с каузалните правоотношения, възникнали по повод договор за строителство. Всъщност касаторът дори не навежда довод, че тази връзка не е обсъдена, но изразява несъгласие с правните изводи на съда, че записът на заповед е издаден за обезпечаване задължението към възложителя за връщане на изплатен от него аванс по изпълнен договор за строителство. Това противопоставяне на касатора на възприетите от съда възражения на длъжника –ищец, би могло да се обсъди по повод евентуални негови твърдения за неправилност на обжалваното решение, но те не биха могли да представляват основание за достъп до касация, поради което са неотносими към настоящата фаза по касационното производство.
Не е налице и допълнително подържаното основание на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С представените съдебни решения освен, че не се доказва противоречивото разрешаване от Варненския окръжен съд на поставения общ материалноправен въпрос, не се доказва и неправилното разпределение от него на доказателствената тежест в противоречие с трайно установената съдебна практика. По иска с правно основание чл.254 ГПК, отм. взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът- възражението си срещу вземането. Несъгласието на касатора с изводите на съда, че изплатеният от касатора-възложител аванс се дължи на основание изпълнен договор за строителство, не означава, че са нарушени принципните правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните по този иск. Изпълнение по този договор, както и изразходването на изплатения аванс по договора за строителство от 24.03.2000 год. е въпрос на установяване на конкретната фактическа обстановка, която не може да бъде предмет на проверка в настоящето касационно производство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №261 от 01.06.2010 год. по в.т.д.№372/2010 год. на Варненския окръжен съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: