О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр. София, 08.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 4334 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 3284 от 14.04.2014 г., подадена от Ф. Х. чрез адвокат И. Г. – САК против решение № 146 от 06.01.2014 г. по в.гр.д.№ 337/2013 г. на Апелативен съд – [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. Х. Д., К. Г. С. и М. А. С. чрез адвокат А. Т. са депозирали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендират разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК (отм.), Апелативен съд – Бургас е отменил решение № 259 от 12.08.2013 г. по гр.д.№ 750/2001 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която А. Х. Д., К. Г. С. и М. А. С., в качеството им на недобросъвестни приобретатели на имота, при условието на несъщинска солидарност, са осъдени да заплатят на Ф. Х. сумата 30 000 лв., с която се е увеличила стойността на имоти в [населено място], общ.С. : парцел VIII – 37, в кв.19, парцел X – 181 в кв.47 и парцел VIII – 181 в кв.47 по плана на [населено място], общ.С., както и в частта, с която са осъдени да заплатят 3 360 лв. разноски, като е постановил отхвърляне на иска и е присъдил разноски на ответниците. Констатирано е, че в необжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в сила.
За да постанови този резултат, на първо място въззивният съд е посочил, че с въззивната жалба на А. Х. Д., К. Г. С. и М. А. С. са наведени оплаквания за неправилност на изводите на съда в следните насоки : (1) във връзка с направеното по делото възражение за погасителна давност на предявената парична искова претенция, което те са поддържали да е основателно при съобразяване последиците на влязлото в сила съдебно решение по предявен ревандикационен иск срещу праводателката на ответниците С., постановено по гр.д.№ 506/1998 г. по описа на БРС ; (2) че съдът неправилно е преценил правните последици на влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 1645/2006 г. по описа на БРС по предявен от ответниците С. ревандикационен иск против ищеца в настоящото производство Ф. Х., като в тази връзка е поддържано, че претенцията за подобрения спрямо ответниците С. е недопустима, тъй като ищецът Ф. Х. не е предявил под формата на защитно възражение, включващо правото му на задържане до изплащане на подобренията, по предявения срещу него ревандикационен иск ; (3) че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че в първоначалната искова молба като предмет на подобренията се посочва стойността на изградената в дворното място къща, докато предмет на оценка от вещите лица са и подобрения, които стоят извън първоначално заявените и в този смисъл не могат да бъдат обект на спорното право ; (4) че съдът неправилно е преценил представената по делото присъда и последващото, потвърждаващо я решение на БОС, касаеща ответницата А. Д., съдържаща произнасяне по предявен граждански иск в наказателното производство от ищеца Ф. Х.. Въззивният съд е обсъдил всяко едно от посочените оплаквания поотделно и е намерил за неоснователни първите две от тях.
По отношение на оплакването че първоинстанционният съд не се е произнесъл в рамките на предмета на делото, очертан с исковата молба, въззивният съд го е намерил за основателно, доколкото е констатирал, че претенцията е уважена с присъждане увеличената стойност на имота в резултат и на подобрения, които не са заявени с исковата молба и са извършени след предявяване на претенцията. Посочено е, че действително в исковата молба е направена уговорка, че Ф. Х. си запазва правото в случай на установена по-голяма стойност на подобренията да направи увеличение на претенцията си в хода на производството, но такова увеличение на иска не е направено в хода на производството. Като недопустимо е окачествено включването в претенцията и на други подобрения, направени в хода на процеса, тъй като това представлява предявяване на нов иск.
Във връзка с последното от оплакванията във въззивната жалба (по-горе под № 4), апелативният съд е изложил, че по делото се претендира увеличената стойност на три недвижими имота, като само УПИ VIII-37 в кв.19 е бил застроен. Доколкото в двата УПИ – съответно Х-181 и VIII-181 в кв.47 по плана на [населено място], не е извършвано строителство или други подобрения (експертизата е констатирала, че те са неоградени и обрасли в трева и бурени), то иск за присъждане на увеличена стойност в тази връзка се явява неоснователен. Посочената от СТЕ „увеличена пазарна стойност” на тези два имота не се дължи на подобрения в имота, извършени от ищеца, а на действащите обективни икономически процеси и пазарни механизми. Ф. Х. е бил конституиран в качеството на граждански ищец по ч.н.х.д.№1005/2007 г. на БРС, в което производство е предявил граждански иск за причинените му имуществени вреди от подсъдимата А. Д. (ответница в настоящото производство), представляващи платените суми за закупуването им. С решение №151 от 04.07.2008 г., влязло в сила на 04.07.2008 г. е изменена постановената по ч.н.х.д.№1005/2007 г. на БРС присъда и А. Х. Д. е осъдена да заплати на Ф. Х. сумите, изразходвани за заплащането на цената за УПИ Х-181 в кв.47 и УПИ VIII-181 в кв.47 по плана на [населено място], като е присъдена и законна лихва, считано от 04.10.1995 г, т.е. от момента на закупуването им.
Във връзка с претенцията за подобренията в застроения УПИ VIII-37 в кв.19 по плана на [населено място], АС – Бургас е приел, че всички първоначално посочени в исковата молба подобрения, които са довели до увеличаване цената на този имот, са извършени до м.септември 1997 г. и за тях касаторът Ф. Х. вече е обезщетен с уважаването на гражданския иск, предявен от него в наказателно производство по ч.н.х.д.№ 1005/2007 г. по описа на РС – Бургас. Като основателно е преценено въведеното с въззивната жалба оплакване на А. Х. Д., К. Г. С. и М. А. С., че при присъждане на увеличената стойност на недвижимия имот и в настоящото производство, би се стигнало до неоснователно обогатяване на въззиваемия ищец Ф. Х., който вече е получил стойността на сградата с включените в нея подобрения при уважаване на иска му по чл.45 ЗЗД, предявен в наказателното производство. С предявения иск по чл.74, ал.2 вр.чл.72 ЗС повторно се претендира увеличената стойност на имота вследствие на същите подобрения. Присъдената с решение № 151/2008 г. по н.ч.х.д.№104/2008 г. на БОС законна лихва върху сумата от 303 900 деноминирани лева с начална дата 01.01.1997 г. има компенсаторен характер и би покрила напълно увеличената стойност на имота, в резултат на подобренията. Формиран е решаващият извод, че след като Ф. Х. е обезщетен по реда на чл.45 ЗЗД за вредите причинени му от А. Д. изцяло, включително и за извършените от него подобрения в имот VIII-37 в кв.19 по плана на [населено място], претенцията по чл.74, ал.2 вр.чл.72 ЗС за присъждане на увеличената стойност на имотите в резултат на същите тези подобрения се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид така формираната правораздавателна воля, формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси извън предмета на въззивната жалба и в частност по ненаведени от въззивниците оспорвания на установени от първоинстанционния съд фактически констатации” няма изискваното с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора. Същият е поставен некоректно, доколкото с въззивното решение е даден отговор именно на заявените с въззивната жалба въпроси (оплаквания) при стриктно приложение разпоредбата на чл.269 ГПК. Изложената обосновка към въпроса свидетелства за погрешната представа на касатора относно причината, поради която е постановено отхвърляне на иска му. Той счита, че решаващият мотив е констатацията на АС – Бургас, че поради отстраняването на Ф. Х. от имота, той обективно не е имал възможност да извършва подобрения в него. Такъв извод не се съдържа никъде в текста на обжалваното решение. Констатация за отсъствие на подобрения е направена единствено по отношение на парцели Х-181 и VIII-181 в кв.47 по плана на [населено място], но с нея съдът не е излязъл извън предмета на въззивното производство (очертан с въззивната жалба), тъй като в самата искова молба не се съдържат твърдения за нещо различно – самият касатор е посочил там, че строителство е извършено само в парцел VІІІ-37 от кв.19, без да упомене да е извършил каквито и да е подобрения в останалите два имота. Изводите на съда досежно изчерпване на възможностите за Ф. Х. да получи обезщетение, включително под формата на заплащане на подобренията, извършени до м.септември 1997 г. при съобразяване последиците на уважения граждански иск в рамките на наказателното производство, са формирани в пълно съответствие с данните по делото и Закона, включително разпоредбите, регламентиращи правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне, на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците К. Г. С. и М. А. С. разноските по делото – заплатените 2 000 лв. за възнаграждение на адв.Т. съобразно ДПЗС № 0058887 от 08.07.2014 г., съставляващ и разписка за заплащане на сумата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 06.01.2014 г. по в.гр.д.№ 337/2013 г. на Апелативен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Ф. Х. ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. С. и М. А. С. сумата 2 000 (две хиляди) лева – разноски за защита в касационното призводство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: