О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 6.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело 3190 по описа за 2008 г..и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Ц. от с. П., обл. Монтана, приподписана от адв. Н. А. против въззивно решение от 14.05.2008 г.по гр.дело № 4/2008 г.на Монтанския окръжен съд, с което е обезсилено решението от 5.11.2007 г.по гр.дело № 1059/2006г.на Монтанския районен съд и производството по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е прекратено.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за развитието на правото и е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
В приложение към касационната жалба се сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС, според която заснемането на имота в граници различни от заявените пред поземлената комисия засяга правата на ищеца и за последния е налице правен интерес по исков ред да установи своето субективно право.
Ответницата по касационната жалба Ц. Д. М. в писмения отговор изразява становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.приема , че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска, излагайки съображения, че същият е недопустим, тъй като за имота, предмет на спора има постановено окончателно решение за възстановяване правото на собственост. Приел е, че в случая е налице приключило административно производство по реда на чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ за възстановяване на имотите на страните по делото и искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му.
В случая допускането на касационното обжалване се обосновава с произнасянето с въззивното решение по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд изразена в цитиратоно ТР № 1 /1997 г. на ОСГК на ВКС.
От цитираното ТР № 1/1997 г. е видно, че според постоянната практика на ВКС оспорването на правото на собственост върху земеделска земя е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможността то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ.
Предмет на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации, неправомерно отнемане,одържавяване по ЗТПС и др. Правен интерес от предявяването на такъв иск е налице , когато правото на ищеца за възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна или на наследодателя им собственост и като такъв подлежи на възстановяване в тяхна полза. В случай, че в полза и на двете страни по спора са постановени окончателни решения за възстановяване на собствеността, производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е лишено от правен интерес. В тази хипотеза изходът на спора за материално право не би имал обвързващо значение за бъдещото възстановяване на собствеността от ОСЗГ, тъй като страната в чиято полза е постановено решението, вече разполага с административен акт с такова действие. В разглеждания случай заявената от ищеца претенция за възстановяване на собствеността на наследниците на И. Ц. Д. е удовлетворена от ПК гр. Ч. с постановено от нея решение от 21.04.1997 г. за възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1.501 дка в землището на с. П., м. “Бабин дол”, имот № 0* по картата на землището. По заявление на ответницата Ц с решение от 21.04.1997 г. на ПК гр. Ч. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3.287 дка , находяща се в землището на с. П., м. “Бабин дол”, имот № 0* по картата на землището, при съответните граници на имота. Твърденията на жалбоподателя са, че в заявената за възстановяване нива с площ от 1.501 дка в м. “Бабин дол” се включва и претендирания имот от 0.223 дка., възстановен на ответницата. Доколкото след възстановяване на собствеността спорът е във връзка с нанасяне на имотите по картата на землището, то спорът не е за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което не е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимостта от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по т.3 на чл.280 ГПК изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с правния интерес от предявяване на установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2008 г.по гр.дело № 4/2008 г.на Монтанския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2008 г.по гр.дело № 4/2008 г.на Монтанския окръжен съд по подадената от Ц. И. Ц. от с. П., обл. Монтана, приподписана от адв. Н. А. касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: